Ейвъри направи малка презрителна пауза, колкото да даде на Тим ясно да разбере, че реши ли да ходи някъде, ще бъде единствено по свое желание, и тръгна с несигурни крачки по кухненския под; огледа съсредоточено една висока дървена табуретка, успя някак да се възкачи на нея и кацна отгоре й, където се олюля като мачта при бурен вятър.
Силната приятна миризма на кафе изпълни ноздрите му и жестоко му припомни хиляди споделени утрини, положили началото на щастливи дни и още толкова интимни вечери с приятни клюки. И всичко това вече го няма. Всичко се провали. Той и Тим никога няма да бъдат пак щастливи. Когато отново си даде сметка за ужаса на създалото се положение, очите на Ейвъри се изпълниха с печал, прониза го остра болка и той я усети с цялата й сила въпреки притъпяващия ефект на алкохолните изпарения. Игла в сърцето.
Тим му подаде кафето, но се наложи да намести отпуснатите пръсти на Ейвъри около чашата. Този жест на загриженост беше последната сламка, която прекърши гнева на Ейвъри и той избухна в плач. А заедно със сълзите дойде и непреодолимата нужда от общуване и утеха.
— Аз ти вярвах… — изхлипа той.
Тим въздъхна, остави чашата си, дръпна една табуретка към себе си и седна до Ейвъри.
— Виж, любов моя — подхвана той, — ако в този абсурден нощен час трябва да си говорим честно, нека не започваме с лъжи. Никога не си имал доверие в мен. Още откакто започнахме да живеем заедно, знаех, че не сме ли двамата, си в състояние единствено да се тревожиш и да трепериш дали не съм на среща с друг, дали някой ден няма да срещна друг, или дали вече не съм срещнал някой и го крия от теб. Това не е доверие.
— А сега виждаш, че съм бил прав, нали? О, колко съм бил прав! Каза, че отиваш до пощата.
— Първо отидох там. Не се тревожи. Всички книги заминаха.
— Изобщо нямам предвид това! — изпищя Ейвъри. — Знаеш какво имам предвид.
— Онова беше без значение — промърмори Тим. — В сравнение с нас.
— Но тогава защо? Защо рискува да развалиш нашите отношения… всичко това… — Ейвъри обхвана уютната всекидневна с такъв пламенен жест, че се срути от високата табуретка.
— Боже… Съвсем си се напил — изпъшка Тим, докато му помагаше да седне отново.
— Не съм се напил — изплака Ейвъри. — Искам да кажа… ако в кабината не е бил Дейвид, си мислех за Нико… или за Борис. Никога, ама никога, не би ми хрумнало, че си ти.
— И защо не? Знаеш за моите сексуални наклонности.
— Но аз си мислих, че си загърбил хетеросексуалния си живот — простена Ейвъри и добави: — Не се смей.
— Извинявай.
— И защо точно Кити?
Тим сви рамене, спомняйки за съчетанието от крехки кости и немирна, дяволита, ангелска усмивка, която го бе вълнувала известно време.
— Беше хубава и стройна… всъщност като момче…
— Е, няма да е дълго време стройна като момче — отсече Ейвъри. — Ще стане много нестройна и нехубава.
— Не бих искал да я имам дълго — тутакси му върна топката Тим. И за миг придоби толкова неутешим вид, че Ейвъри забрави кой е виновникът и почти посегна да го утеши, както би направил преди неговото предателство. — Ако ще те накара да се почувстваш по-добре — продължи Тим, — трябва да знаеш, че не аз, а Кити започна да ме сваля. Гледала е на мен, предполагам, като на предизвикателство.
— Някои хора май не виждат разликата между предизвикателството и фасулската работа — заяви Ейвъри. — Откога… колко пъти…
— Шест. Най-много.
— О, Боже! — изохка Ейвъри, преви се, сякаш го бяха ударили в корема, и закри лице с ръце. — А тя беше ли… искам да кажа… имаше ли…
— Не. Нямаше никой друг.
— Ох, какво да правя? — завайка се Ейвъри, като се люлееше напред-назад на табуретката си. — Не знам какво да правя.
— Защо трябва да правиш нещо? Тази нощ според мен вече направихме повече от достатъчно. И недей да плачеш.
— Не плача — възрази Ейвъри и свали от зачервените си очи малките си бели юмруци, целите мокри от сълзи. Светложълтите му къдрици висяха печално и приличаха на бъркани яйца. — Не разбирам как може да си толкова безсърдечен — изхълца той.
— Не съм безсърдечен, но ти знаеш, че не понасям подобни кабаретни емоции. — Тим откъсна парче от рулото домакинска хартия и избърса лицето на Ейвъри, потънало в сълзи, размазани сополи и пот. — Я ми дай тая чаша, преди да си я изпуснал на пода.