— Виж. Защо да не използваме онази лъжица с дупките…
— Не! Да не си я пипнал! — Ейвъри застана пред касеролата като майка, готова да брани чедото си от кръвожаден звяр. — Имам по-добра идея. — Извади кутия със салфетки, после бавно и изключително внимателно постави шест от тях върху напукания горен слой. — По хартията ще се полепят всички парченца, а аз ще отделя кората с шпатула.
— Аз пък си мислех, че това отгоре е най-вкусното — измърмори Тим и тръгна към килера за вино.
Килерът всъщност беше царството на Ейвъри, но в него имаше дълбока каменна ниша, прозорец с решетка на външната й стена, и там винаги бе хладно, което я правеше идеално място за съхранение на вино. Ярко осветеният малък килер бе претъпкан с продукти. Орехи и лешници, сусамови масла. Маслини, билки и сушени сливи от Прованс. Аншоа, провалоне23; трюфели в малки бурканчета. Консерви с миди и сечуански черен пипер на зърна. Картофено брашно и много видове горчица. Шунка, водни кестени24 и свински бут с набръчкана кожица с цвят на женско биле, който висеше от тавана заедно с един благоуханен салам. Амарети25 и охлюви. Доматено пюре, мус от кестени, консервирана риба и калкан, яйца от чайка и от пъдпъдък и чили сос, толкова лют, че очите ти да изскочат. Тим премести едно гърненце с праскови в коняк, взе бутилка от стойката и се върна в кухнята.
— Какво отваряш?
— „Шато д’ Исан“.
Прехапал пълната си розова устна (малката увереност, вдъхната му от обяснението за телефонните разговори, вече се бе разтворила в огромното езеро на постоянното му безпокойство), Ейвъри наблюдаваше как Тим върти тирбушона, натиска надолу хромираните дръжки и с лек пукот изтегля корковата тапа. За Ейвъри това беше вторият по красота звук на света — след звука от отваряне на цип, — но той таеше ужасното подозрение, че за Тим именно този звук оглавява класацията. Сега, докато гледаше полегналите тъмни копринени косми по ръката на своя любим, проблясващи на светлината на лампите, и се любуваше на елегантните му ръце, които накланяха бутилката и сипваха ароматното вино, стомахът на Ейвъри, както често му се случваше, се сви от удоволствие и същевременно от ужас. Тим си свали сакото и остана по маслиненозелената велурена жилетка на костюма и снежнобяла риза, чиито ръкави бяха пристегнати над лакътя със старомодни ластични ленти. После сведе тънкия си аскетичен нос над чашата и помириса.
Ейвъри не разбираше как човек, така придирчив към питиетата си, не е толкова взискателен и към храната. Тим поглъщаше всякакви боклуци, стига да ги смяташе за „вкусни“ (а той, меко казано, не беше капризен). Веднъж им се наложи да киснат цял час на гара Ръгби и тогава изяде чийзбургер с пържени картофки, огромно количество бял хляб, от онзи, дето прилича на гъба, някакъв ужасен сладкиш с три мармаладени кръгчета в цветовете на светофар, два десерта „Кит-Кат“ и чаша силен ръждивокафяв чай, при това с видимо удоволствие. „А дори няма оправданието, че е със скромен работнически произход“, помисли си тогава Ейвъри, докато си играеше с един портокал в чинията и с чаша хладно „Лийбфраумилх“26 (Тим беше отказал да си поръча „Лийбфраумилх“, защото според него не само е малко вероятно да го произвеждат в един район, но по-скоро щедро го кръщават с антифриз.)
Така че защо, питаше се понякога Ейвъри, докато разлистваше някоя от многобройните си готварски книги, му трябва да се бъхти така дълго и всеотдайно в кухнята? Отговорът беше ясен и неизменен. Ейвъри готвеше своя гълъб „а ла пейзан“, „трюит а ла крем“ и „фрез Романоф“ само от благодарност. Изпълнен със смирение, слагаше пред Тим ястията, защото те представляваха неговото върховно постижение — най-доброто, което любещото му сърце можеше да поднесе. По същия начин гладеше ризите на Тим, избираше свежи цветя за неговата стая, измисляше изненади. Докато пазаруваше, очите му почти несъзнателно търсеха какво би се превърнало в неочакван подарък.
Никога не преставаше да се удивлява на факта, че двамата с Тим живеят заедно вече седем години, особено след като установи истината за миналото на своя приятел. Ейвъри винаги е бил хомосексуалист и невинно бе мислил, че и с Тим е било така. Но после разбра, че Тим е осъзнал истинската си същност след болезнено лутане. Като юноша се смятал за хетеросексуален и за бисексуален — няколко години след възмъжаването си. (Когато бил на двайсет и няколко, бил дори сгоден осемнайсет месеца.)
Страх и безпокойство обзеха Ейвъри, след като узна всичко това. Уверенията и напомнянията на Тим, че все пак са минали дванайсет години оттогава, не успокоиха духа му, по природа лесно възбудим. Дори и сега Ейвъри често наблюдаваше Тим крадешком и дебнеше дали някои признаци няма да му подскажат, че тези по-раншни наклонности отново започват да се възраждат, както понякога става при растения с ярки цветове, които се връщат към дивото състояние на своите не така ярки предци.
24
Плодовете на водно растение от семейство Trapaceae, разпространено в Азия, Европа и Америка. — Бел.пр.
26
Известна марка бяло вино, за което се твърди, че се произвежда от гроздето, събирано в лозята, принадлежащи на осветената през 1467 г. църква „Света Богородица“ (Liebfrauenkirche) в германския град Вормс. — Бел.пр.