Страховете на Ейвъри се дължаха на абсолютната му неспособност да разбере какво вижда Тим у него. Физически например двамата бяха пълна противоположност. Тим, висок, слаб, с хлътнали бузи, имаше невероятно строга в спокойно състояние уста и затова неочакваната усмивка й придаваше почти скандална сладост. Ейвъри смяташе, че Тим прилича на някой от образите в картините на Караваджо. Или може би (профилът му в момента изглеждаше застрашително суров) на средновековен монах. Николас беше казал, че според него Тим, макар и емоционално беден, е душевно богат. Ейвъри не хареса определението. Изобщо не го интересуваше душевното богатство. И тогава беше отговорил на Николас: „На него му давай по едно хубаво «филе миньон» и нежна ласка всеки Божи ден“.
Ейвъри знаеше, че в сравнение с Тим фигурата му е направо смешна — тантуресто тяло, а чертите на лицето, както и характерът му, бяха блудкаво сантиментални и просто се разливаха наоколо. Имаше много меки и прекалено пълни устни, бледосини, леко изпъкнали очи с почти безцветни мигли, а носът му, просто за разнообразие, беше правилен и малък и сякаш се губеше в бледорозовата маса на широкото му лице. Тънък венец от бледоруси къдрици, меки и пухкави като патешка перушина, увенчаваше много кръглата му глава. Плешивостта винаги го беше измъчвала и затова, преди да срещне Тим, носеше перука. На сутринта, след като за първи път прекараха заедно нощта, Ейвъри си намери перуката в кошчето за боклук. Нито единият, нито другият не спомена повече за нея и той продължи да ходи смело без перука, а единствената грижа, която полагаше за своя скалп, беше да го нагрява веднъж седмично с кварцова лампа.
Различаваха се и по характер. Тим почти винаги беше спокоен, а Ейвъри се люшкаше напрегнато между въодушевлението и отчаянието, преминавайки през всички възможни чувства между тези крайности. И винаги реагираше много драматично на нещата. Това, изглежда, забавляваше Тим, но един-два пъти напоследък Ейвъри беше забелязал някои незначителни прояви на раздразнителност, като например леко стисване на устните. Сега, докато пресушаваше чашата си с бордо, Ейвъри си припомни най-новите си обещания от множеството малки клетви, които даваше пред себе си. Едното беше да се научи да приема нещата по-спокойно. Да мисли, преди да говори. Да поема няколко пъти дълбоко дъх. Може би дори да брои до десет. Погледна към злополучното „льо Крьосе“. Всички салфетки бяха потънали без следа. Ейвъри изпищя така, че сигурно го чуха съседите им на две преки надолу по улицата.
— По дяволите! — Тим тресна чашата си върху плота. — Сега какво има?
— Салфетките са до дъното.
— Това ли било? Аз пък помислих, че най-малкото те кастрират.
— Исках само да поемат парченцата от кората — изхлипа Ейвъри.
— Е, вече разбра, че не стават за тая работа. Научи нещо ново, а това винаги е полезно. Просто ще го дадем на Николас.
— Изключено — пълно е с хартия.
— Тогава на Райли.
— На Райли! Вътре съм сложил половин бутилка боне27.
— Значи ще си помисли, че е Коледа.
— Пък и Райли обича риба, а не месо. Какво правиш?
— Препечени филийки.
Тим режеше хляба върху мраморната плоча за точене на тесто. После се пресегна покрай Ейвъри и включи скарата. След това напълни отново чашите.
— Пий, сладурче. И престани да лееш сълзи, че ще съсипеш мебелите.
— Извинявай… — изгъгна Ейвъри, подсмръкна и надигна чашата. — Ти… Не ми се сърдиш, нали, Тим?
— Не, Ейвъри, не ти се сърдя. Просто загивам от глад.
— Да. Изв…
— Стига си се извинявал. Размърдай си задника и ми помогни. Останал е малко гъши пастет. Ще довършим и остатъците от сладолед.
— Добре. — Все още хлипайки и въздишайки, Ейвъри отиде до хладилника. — Не знам защо още стоиш при мен.
— Престани да се подмазваш. Не ти отива.
— Изви…
— А и ако не съм аз, кой друг би могъл?
Този така небрежно зададен въпрос разкриваше самата истина пред Ейвъри. Обзет от мъка, оклюма глава и се замисли, загледан в кръглото си коремче и малките си топчести стъпала. После вдигна очи и срещна неочакваната чудесна усмивка на Тим. „О, благословен ден!“, помисли си Ейвъри и на свой ред грейна усмихнат. И тогава, сякаш за да стане всичко съвършено и двамата с Тим да окъпят душите си в безгрижно лекомислие, филийките на скарата пламнаха.