— Здравей, татко.
— Ама наистина, Том… — изправи се Харолд. — Сега ли намерихте. Тук правим прослушвания. Дано поне е за нещо важно.
— Изключително. Къде отиваш? — попита Барнаби. Тим беше станал от мястото си.
— Да отворя бутилка с вино.
— Би ли седнал, моля? Ще кажа няколко думи, няма да ви отнеме много време. — Тим седна. — Вие, на сцената и зад кулисите, бихте ли се събрали всички в залата? Спестете ми необходимостта да си въртя врата непрекъснато.
Николас, Диърдре, Джойс и Къли слязоха от сцената. Доналд Евърард ги последва и се плъзна в стола до своя брат близнак. Младият детектив седна, както си беше с шлифера, на стъпалата към сцената, а Барнаби отиде до вратата в края на първи ред, обърна се и изгледа всички. Дори Харолд замълча, макар и не задълго, а Николас, макар и невинен, си помисли: „Това е.“ И от притеснение му прилоша.
— Намирам за редно да сте в течение на резултатите от разследването по случая Кармайкъл — подхвана Барнаби и Борис си помисли: „Що за глупост, да не би полицията да уведомява винаги заподозрения за хода на разследването. Том е замислил нещо.“ — И бих искал да поговорим малко, ако ми разрешите, за характера на убития. Винаги съм смятал точната преценка за личността на жертвата като първата стъпка в разследване от този вид. С изключение на масовите убийства, обикновено убиват човек заради нещо, което е мислил, вярвал, казал или направил. С други думи, убийството е свързано с личността на жертвата.
— Е, няма да губим много време, надявам се, да изяснявам този въпрос — намеси се Харолд. — Всички знаем що за човек беше Еслин.
— Така ли? Знам какво е общото мнение. Самият аз го споделях — защо не? Досега нямах причина да вниквам в подробностите. О, да, всички знаехме що за човек беше Еслин. Изключително красив, суетен, със силна воля, егоцентрик, с голям успех сред жените. Но когато се опитах да се докосна до този характер, установих, че него просто го няма. Мяркаха се някои външни белези на присъствие, разбира се. Някой нарцистични прояви и домогвания в стил Казанова, но отвъд това… нямаше нищо. Сега, защо е така?
— Той беше повърхностен — обади се Ейвъри. — Някои хора просто са си такива.
— Сигурно. Но в един човек винаги има нещо повече от онова, което той е склонен да разкрие за себе си. Затова задавах въпроси и слушах отговорите, анализирах собствените си впечатления малко по-внимателно и постепенно се оформи съвсем различна картина. Най-напред да се спрем на въпроса с жените. Несъмнено той е бил обичан, и то много искрено обичан, от една жена — погледът на Барнаби се спря върху Роза, която стисна здраво устни. — Тя го приемаше такъв, какъвто е. Или какъвто мислеше, че е.
— Нямаше какво да мисля — викна Роза грубо. — Аз го познавах.
— А кой друг го беше грижа за Еслин? Опитах се да го разбера и получих най-различни отговори. Самият Еслин, естествено, си беше създал илюзията, че всички ги е било грижа за него. Че, подобно на Дон Жуан, едва откъснал едно цвете, и е трябвало да се наведе за друго, оставяйки след себе си десетки разбити сърца. Но аз не намерих нито едно реално доказателство в подкрепа на тази представа. Всичко са само слухове, и то твърде неясни. Все пак се натъкнах на един-два интересни коментара. „Нищо не траеше дълго при Еслин.“ И „На тях бързо им омръзваше и те скоро се оттегляха“ Те, забележете, а не той. И наистина, когато накрая решава да сложи край на брака си заради едно красиво момиче, бившата му съпруга се омъжва само след броени месеци, а втората изобщо не го е обичала.
Кити, чиито очи и без това бяха доста потъмнели от лошото й настроение, погледна кръвнишки. Барнаби предположи, че скоро е била при господин Оунс.
— И защо й е било толкова лесно да заведе този човек, уж голям познавач на жените, пред олтара, като просто го излъже, че е бременна?
При тази новина се чу как неколцина в залата поеха дъх, а Роза се задави. Двамата Евърард изцвилиха възбудено.
— Да погледнем сега положението му като актьор. В трупа той беше най-важният. Голяма риба в малко езеро…
— Бих спорил по този въпрос, Том. Този театър е…
— Ако обичаш! — Барнаби твърдо прекъсна Харолд и той млъкна, макар и с нежелание. — Малко езерце. Вярно, изпълняваше главни роли, но нямаше нито таланта, нито усета, нито необходимата скромност, за да направи нещо от тези роли. Нито имаше амбицията да търси нови хоризонти. В Слоу и в Ъксбридж работят по-големи трупи, в които би могъл да отиде и да се развива, но той никога не е показвал и най-малкото желание да го направи. Вероятно защото е смятал, че другаде няма да намери такъв послушен режисьор.