— Това, разбира се, разшири кръга на заподозрените. Почти всеки може да го е подменил с втория бръснач, да е свалил лепенката от оригиналния реквизит, когато му е било удобно, и после да го е върнал на мястото му.
— Кого имаш предвид като казваш „почти“, Том? — попита Николас.
— Ейвъри. Той се появи зад кулисите чак след като представлението бе прекъснато. Вече знам как — продължи разсъжденията си Барнаби — останах с двете „защо“-та. Защо някой би искал да убие Еслин, първото, и второто, много по-загадъчното: защо е решил да го направи пред повече от сто души зрители? Честно казано, още не съм намерил отговор на втория въпрос, но вече съм доста сигурен в отговора на първия.
Барнаби отново тръгна по пътеката и отново всички глави, като вързани с невидима обща нишка, се обърнаха след него. Той се облегна на рампата с ръце в джобовете и замълча за малко. „Виж го ти какъв актьор е — помисли си Къли с възхищение, — а аз смятах, че съм наследила всичко от мама“.
— Като оставим настрана мотивите, хрумнали ми най-напред, а именно страст и пари, остава ни трети мотив, също толкова основателен и според мен истинският. Еслин Кармайкъл е бил убит заради нещо, което е знаел. Нашето разследване доказа, че — освен ако не е водил сметките си по особено хитър начин — в тях няма постъпления на големи суми, следователно не е използвал своята уличаваща информация, за да изнудва за пари. Но човек може да изнудва, без да иска пари: примерно да оказва сексуален натиск или да използва тайната, за да се сдобие с власт. Помислих си, че първото е доста неправдоподобно, защото той беше женен отскоро и от негова гледна точка отношенията с жена му бяха напълно задоволителни. Но, от друга страна, второто ми изглеждаше още по-неправдоподобно, предвид моето схващане за Еслин като човек, лишен от амбиции и увереност. И въпреки всичко у мен се затвърждаваше убеждението, че именно тук се крие разрешението на този случай.
Подобно на всички вас, и аз възприех това убийство като театрално. В онази ужасна вечер реалността — наистина — пропълзя на сцената по определено неприятен начин, но до последната минута всички знаехме, че гледаме пиеса. Еслин беше с грим и театрален костюм, казваше реплики и правеше репетирани движения. Който и да го е убил, е член на трупата. Изглеждаше неоспоримо всичко да се върти около „Латимър“ и почти бях изключил останалата част от живота на Еслин, а тя в края на краищата е и по-голямата. Кити ме подсети, че от понеделник до петък, от девет до пет, Еслин Кармайкъл е бил счетоводител.
При тези думи Тим закри с ръце пребледнялото си като платно лице и наведе глава. Ейвъри го прегърна през раменете. И изведнъж в главата му нахлуха неканени образи. Видя се как години наред посещава всяка седмица Тим в затвора. Щеше да пече кекс с пила вътре. Или да носи въже под вълнения си пуловер. При мисълта за собствената му храна му се доплака. Как ще оцелее Тим там?
— Ако си спомняш, Кити… — Ейвъри се насили да съсредоточи вниманието си върху думите на Том. — … те попитах дали напоследък си забелязала промяна в обичайното ежедневие на мъжа си и ти каза, че отишъл на работа в събота сутринта, преди да умре. Сега не знам, Роза, ти спомняш ли си…
— Никога — заклати глава решително първата госпожа Кармайкъл. — В това отношение беше категоричен. Твърдеше, че през работните дни през ръцете му минават достатъчно факти и цифри.
— Отишъл в офиса си, каза ми Кити, да събере нещо. Това определено е странен израз. Човек би очаквал да го чуе по-скоро от устата на комарджия, отколкото на счетоводител. Или от събирач на дългове. Защото този израз означава точно това. Човек „събира“ дългове. И според мен точно това се е канел да направи и Еслин. Какво са му дължали и откога, не се знае. Но той очевидно е решил, че достатъчно е чакал.
— Но, Том — прекъсна го Джойс, — ти спомена, че бил убит заради нещо, което знаел.
— Пък и — възползва се Николас от прекъсването — да дължиш на някого пари не е много приятно, но не е и краят на света. Определено не си струва да се убива заради това. Искам да кажа… най-многото да те изправят пред съда.
— О, на карта е било заложено много повече. За да разкрием какво точно, ще се върнем към момента, до който стигнах преди малко, и отново ще попитаме какво се е случило преди няколко месеца — шест, за да сме по-точни, — та Еслин е започнал да си придава важност.