Барнаби замълча и над залата се възцари тишина, натежала от подозрения и пронизана от слисани погледи, които обаче постепенно започваха да се проясняват, а тишината взе да олеква. Барнаби така и не разбра кой пръв се сети за двамата Евърард. Определено не той. Но сякаш по телепатия, един по един присъстващите в залата започнаха да се обръщат към близнаците. Николас проговори пръв:
— Той си намери двама подлизурковци.
— Не виждам нищо лошо — обади се Клайв Евърард.
— … аз също… — вметна Доналд.
— … да се сприятелим с…
— … дори да благоговеем пред…
— … човек като Еслин с неговите несъмнени таланти…
— … и забележителни умения…
— Проклети лицемери — гласът на Барнаби беше толкова тих, че за миг хората се огледаха, несигурни откъде точно е дошло това неприязнено обвинение. Трой знаеше и адреналинът му рязко скочи. Барнаби отиде до края на реда, където седяха близнаците, и каза все така тихо: — Проклети, злобни, противни копелета, дето умирате да си врете носа навсякъде.
Двамата Евърард се свиха един към друг, ноздрите и на двамата прилепнаха от уплаха и носовете им щръкнаха на пепелявите им лица. Кити ги зяпаше ужасена, Къли се понадигна от стола, несъзнателно стиснала здраво ръката на Николас. Печалното изражение на Ейвъри изведнъж се проясни от лъч надежда. На Джойс започна да й става лошо от напрежение, а Харолд кимаше енергично. Главата му се клатеше напред-назад, все едно бе закачена на пружина към раменете — също като на онези китайски булдози, които понякога се виждат в антикварните магазини.
— Нямаш право да ни говориш така — викна единият Евърард, съвзел се от първоначалната уплаха.
— Откога е незаконно да се възхищава човек на някой актьор?
— Да се възхищава? — Барнаби почти изплю думата и гласът му прокънтя десет пъти по-силно. Завря гневната си физиономия в лицата на близнаците. — Вие не му се възхищавахте. Вие му се надсмивахте. Играехте си с него. Водехте го за носа, както циганите водят мечка. А той, горкият глупак, който никога не е имал приятел през живота си, без съмнение си е мислел, че именно това е приятелството. Придворни ласкатели? Не, точно обратното. Каквото и да е то.
— Тайни съветници? — предложи Борис.
— И пряко отговорни за смъртта на Еслин.
При тези думи Доналд Евърард изхвърча от мястото си.
— Чухте ли? — изпищя той, размахал неистово ръце към другите в залата. — Това е клевета!
— Ще те съдим! — изписка брат му. — Не можеш да разправяш наляво и надясно, че сме убили Еслин, и да ти се размине безнаказано!
— Имаме свидетели!
— Всички тези хора!
— Не съм казал, че сте го убили — възрази Барнаби и погнусен, отстъпи крачка назад, за да е по-далеч от двамата истерици, — а съм убеден, че вие сте отговорни за неговата смърт.
— Все тая.
— Не съвсем. И сами бихте го разбрали, ако спрете да размахвате ръце. Седнете и помислите малко.
Недоволни и обидени, с мрачни погледи под намазаните с гел перчеми, двамата братя все пак го послушаха и седнаха.
— И така — продължи Барнаби, — имаме една марионетка, едно чучело и някой, който му дърпа конците. И какво правят кукловодите, при това много хитро, много изкусно? Отначало го подкокоросват да отстоява собственото си мнение. Направо ги чувам: „Не можеш да приемеш това, нали? Ти си звездата на трупата… не разбираш ли с каква власт разполагаш? Нищо няма да направят без теб.“ Но след няколко седмици играта започва да им доскучава. Опитали са всичките й варианти. И решават да измислят нещо по-интересно. Подозирам, че именно по онова време Еслин е споделил с тях информацията, която ги е вдъхновила да скалъпят своя велик план, непосредствено довел до смъртта на Кармайкъл.
Всъщност в правилна посока днес ме насочиха думите на моя сержант — уточни Барнаби и Трой, внезапно озовал се под светлината на прожекторите, се опита да си придаде вид на интелигентен, скромен и неоценим човек. Междувременно успя и тайно да намигне на Кити, която веднага му върна жеста. — Той има навика да пуска нелепи и напълно лишени от всякакъв хумор шеги — поясни главният инспектор и Трой тутакси престана да изглежда интелигентен. — Последния път си направи шега с думата „констипация“, но както става понякога, ме подсети за нещо подобно, което стана при един от разпитите. Не знам дали си спомняш, Кити…