— Не те виня, Дорис. При това време. Все пак добре е да внимаваш.
— Моля? Не съм сигурна, че…
— С всички ония професионални партньори за танци и чаровници, които търсят необвързани богати дами.
— О, изобщо не съм богата — възрази Дорис. — Но неочаквано получих малко наследство. Та реших да се поглезя.
— Страхотно. Ще останеш ли в Костън, когато се завърнеш?
— О, да. Тук имам много приятели. — Наистина се изненада колко хора я посетиха през последните няколко седмици, искрено загрижени и готови да я подкрепят. Хора, които никога не бяха идвали, когато Харолд си беше у дома. — Щом се върна, ще дам двете си излишни стаи на студенти. Вече се свързах с Брюнел. Ще бъде чудесно пак да има млади хора в къщата. Моите деца са толкова далеч.
Дорис поговори с младата жена още няколко минути. Нито възразяваше Кити да й задава въпроси, нито имаше нещо против нахаканите й съвети. Дорис беше благодарна, че вдовицата на Еслин е готова да побъбри с нея. Кити изглеждаше много привлекателна — изобщо не си бе пестила времето. Беше красиво гримирана. Под тясното прилепнало сако на черния й костюм с минипола не се виждаше нито блуза, нито пуловер. Носеше малка шапка без периферия с черен воал, който стигаше до средата на хубавото й носле, а бялата й кожа проблясваше под дантелата. Дорис завърши несвързаното си бърборене, като попита Кити какво прави тя в „Далечни хоризонти“.
— Дойдох да си взема самолетния билет. Във вторник заминавам за Отава. На гости на девера ми — обясни тя и намести воала с розовите си пръсти. — Толкова е мил. Изгарят от желание да ме утешават.
— О! — възкликна Дорис. Май нямаше какво друго да добави, освен: — Приятно пътуване тогава.
— И на теб. И внимавай с ония танцьори — повтори Кити и напъха билета в чантата си. — Трябва да бягам. Един приятел ще дойде вкъщи в седем, а аз искам да се изкъпя преди това. Доскоро.
Дорис се замисли, че едва ли щеше да е „доскоро“, но нямаше особено значение. Събра купчината брошури и тръгна към кафене „Софт шу“, където си поръча чай и пастички. Беше много по-приятно в кафенето, отколкото вкъщи. В момента там нямаше почти никакви мебели. Даде всички износени, замърсени, омразни стари боклуци на вехтошари. Полека-лека щеше да ги замени. Смяташе да купи нови от по-едрите неща, а някои дребни съкровища да открие по гаражните разпродажби. Щеше да разполага с много време за тази работа. И с много пари. Взе ужасно много за моргана, а за нейна изненада един много способен адвокат, препоръчан й от Том Барнаби, продаде бизнеса на Хародц за сума, която на Дорис се стори грамадна. И къщата, разбира се, беше на нейно име.
Пастичките пристигнаха. Дорис си избра една с пралинов пълнеж с дъх на кафе и украсена с прясна сметана. После отвори първата брошура: предлагаше плаване до Канарските острови. Тя веднага разбра, че това е нейното пътешествие. Усети как топлият вятър роши косата й, видя летящи риби да скачат сред вълните, а морски птици крещяха над главата й. Щеше да мързелува до края на зимата, а през пролетта да се прибере точно навреме, за да получи храстите и розите, които си поръча предишната седмица. Щеше да си направи и парник. Цял живот си беше мечтала за парник. Дорис си представи как се мотае сред засадените в саксии растения и домати и чувалите с листен тор; преизпълнена с щастие, поднесе малката сребърна вилица към устата си.
Ейвъри готвеше за вечеря. Хранеха се в кухнята, защото върху масата в трапезарията бе разположен голям красив макет на сцената за „Вуйчо Ваньо“. Последния час Тим прехвърляше разноцветни прозрачни плоскости, осветявани с фенерче — експериментираше идеите си за осветлението на пиесата и си водеше бележки. Според неговото лично мнение основното помещение в комбинирания декор приличаше по-скоро на стая от вила в Ню Орлийнс, отколкото на помещение в руска вила от началото на двайсети век, но не можеше да се отрече, че мястото придава определено усещане за душна атмосфера и отпуснатост, особено когато щорите са спуснати и светлината се процежда през тях, падайки върху декорите на прашни лъчи.
— Надявам се, разбираш, че това е само импровизация.
— Все това повтаряш — подхвърли Тим и се съсредоточи върху чудесно изработената градина на Ейвъри — просторна и светла, — веднага си я представи под яркосиньо небе. После отиде до килера, взе бутилка „Мъркюри 86, Кло дьо Роа“ и извади тапата. — Какво импровизираш в такъв случай?