— Щом ти участваш в нещо, няма начин да се провали. — Том взе ръката й. — Каква е онази голяма торба?
— Театралният гардероб. Трябва да се отпускат панталони, да се сменят развалени ципове, да се освежат ширити.
— Много се товариш с работа.
— О, Том! — Джойс подгъна крак върху една ниска табуретка, седна и протегна ръка към огъня да я сгрее. — Не говори така. Знаеш, че обожавам тази работа.
Наистина знаеше. Преди да започне да рисува цветята, слуша касетката с нейни записи на арии, изпълнявани от Катерина Кавалиери. Джойс имаше красив глас — великолепно сопрано, сега малко позагубил от богатството си в по-високия регистър, но все още омайно сладък и ясен като камбанен звън. „Мартен Алер Артен“29 го разчувства до сълзи.
Двамата се запознаха и се влюбиха един в друг, по времето, когато Джойс учеше в музикалното училище „Гилдхол“30. За първи път Том я чу да пее пред публика в последната година от обучението й. Седя и слуша чудното й изпълнение, поразен и изплашен. Дълго време след това беше неспособен да повярва, че тя наистина би могла да обича такъв обикновен човек като него. Или че би могъл да я задържи при себе си.
Все пак двамата се ожениха и четири години след това Джойс продължи да пее. Отначало правеше малки, не особено посетени, рецитали, после я приеха в хора на Кралската национална опера. Всичко свърши с раждането на Къли. Уж само за малко — така се бяха разбрали тя и Барнаби. Временно. Ала кариерата в полицията напредваше бавно, парите не достигаха и когато Къли стана на две години, Джойс си намери работа — взеха я да дублира роли в „Годспел“31. Том обаче даваше често нощни дежурства и след едно-две неприятни преживявания с разни детегледачки, Джойс се почувства толкова виновна и напрегната, че даже да стигнеше до театъра, не успяваше да се съсредоточи. За да поддържа гласа си, се включи временно в Костънското общество на любителите на оперното пеене. След време КОЛОП престана да съществува и тя се прехвърли в КОТС. КОТС беше далеч от онова, с което бе свикнала, разбира се, но все пак беше по-добре от нищо. Пък и двамата с Том се бяха споразумели, че ще остане там само докато детето порасне достатъчно, за да стои вкъщи само.
Е, Къли порасна, но Джойс откри, че музикалният свят се е променил и е пълен с талантливи и напористи млади певци. А и годините, прекарани в уюта на домашната атмосфера, бяха притъпили острието на нейните амбиции. Вече не й се искаше да се мъкне до Лондон, да стои в някой огромен мрачен театър и да пее в безлично трио, скрита някъде в тъмното. Особено с всички ония двайсетгодишни младежи зад кулисите, надъхани, пълни с енергия и надежди. И така постепенно и без много шум или видими признаци на разочарование Джойс се отказа от плановете си за музикална кариера.
Ала съпругът й… Всеки път, когато гледаше с каква невероятна правдивост жена му играе и най-незначителните роли, които й поверяваха, или слушаше как в Коледната пантомима красивият й глас възхитително води всички останали, изпитваше силна мъка и угризения, а под лъжичката му се свиваше. С годините болката и терзанията постепенно заглъхнаха, защото семейният живот им носеше взаимно удовлетворение и щастие, но сега, докато в ушите му още звучеше „Мартен Алер Артен“ и през съзнанието му минаваха всички пропуснати шансове, изведнъж като с нож го проряза неизмерима тъга и съжаление.
— Том… — Джойс хвана и другата му ръка и се вгледа дълбоко в очите му. — Недей. Няма значение. Всичко това. То няма значение. Ти и аз — само това е важно. Сега е ред на Къли. Скъпи… — Нежно, но настоятелно тя го накара да я погледне. — Нали?
Барнаби кимна и си наложи да се разведри. Какво друго да направи? Станалото — станало. Пък и беше вярно, че сега е ред на Къли.
Театърът завладя дъщеря им още на четиригодишна възраст — тогава за пръв път я заведоха на пантомима. Госпожата помоли децата да потърсят лошия вълк и Къли веднага се покачи на сцената, но след като епизодът свърши, отказа да слезе оттам и се наложи насила да я смъкнат, ритаща и пищяща. В началното училище играеше много уверено (дъбов лист, малко зайче) и бе устроена така, че никога не гледаше назад. Сега вече завършваше Драматичното училище в Ню Хол и изявите й в показните представления бяха превъзходни.
— Мислех, че всичко това ти е ясно — продължи Джойс. — Глупав мечо.
Барнаби се усмихна.
— Отдавна не сте ме наричали така.
29
Мартен Алер Артен — ария от операта на Моцарт „Отвличането от сарая“, толкова дълга и трудна за изпълнение, че е смятана за предизвикателство и от най-добрите сопрана. — Бел.пр.
31
Godspell — музикален филм на режисьора Стивън Щварц (Steven Swartz), създаден през 1971 г., в който библейски сюжети се преплитат с рок музика. — Бел.пр.