Дори за изпълнената с пламенен копнеж душа на Диърдре този финален диалог прозвуча прекалено неправдоподобно. Докато обираше последните остатъци от лъскавата жълта майонеза и я размазваше тук-там по дунапренената филия, тя се отдаде на по-простички фантазии. Харолд катастрофира с колата си. Или Харолд получава инфаркт. „Това е най-вероятното“, помисли си тя, спомняйки си как дебелият корем стърчи под брокатената жилетка. Диърдре внимателно огледа готовия сандвич. Цвеклото се подаваше навън. Напъха го навътре и отхапа. Не беше много вкусно. Млякото пак изкипя.
— Как мина според теб, Констанца?
Кити седеше пред тоалетната масичка. Беше си свалила чорапогащника и бе опънала млечнобелите си крака върху бродирана табуретка. Макар да обяви бременността си едва преди три месеца, вече си бе създала навика да се хваща за кръста и да се усмихва смело и измъчено. Освен това понякога потрепваше, сякаш усещаше ритането на бебето. Преди да даде на мъжа си очаквания отговор, взе почистващ крем и внимателно осея цялото си лице с големи бели точки.
— Ами, скъпи, ти беше чудесен, мисля. Всичко върви идеално.
— Май сме на прав път. Какво ще кажеш?
— О, определено. Въпреки че ужасно ти пречат.
— Точно така. Един Господ знае какво си въобразява тоя Николас. Удивен съм защо Харолд му позволява да се държи така.
— Знам. Само Доналд и Клайв се опитват да го сложат на място. И то единствено защото са наясно как се чувстваш.
— Ммм! В много отношения те са полезни същества.
Еслин, вече с измити зъби и по пижама (долнището му стигаше до средата на прасеца, а горнището бе ушито като кимоно за джудо), седеше на леглото и правеше упражнения за лицевите си мускули. С отпусната назад глава, отваряше уста, после я затваряше, като се опитваше да докосне с долната устна върха на носа си. Имаше профил на двайсет и пет годишен мъж — не беше никак лошо за неговите четирийсет и пет години. Изду бузите си и бавно ги отпусна. (За линиите от основата на носа до устата.) Загледа се в красивата си съпруга, която привършваше със свалянето на грима.
Еслин винаги се влюбваше (очакваше се от него) леко в най-привлекателната от актрисите, с която си партнираше в поредната пиеса, и в „Гарваново гнездо“ буквално бе завлечен в стаята за реквизита от младата лудетина, понастоящем госпожа Кармайкъл. Тогава тя играеше Попи Дики. Когато стана ясно, че е бременна, той, за съжаление, не беше женен и се почувства задължен да предложи брак на Кити. Направи го доста неохотно. Беше се надявал за известно време да се отдаде на разгулен живот и чак след това да си намери някоя, която да се грижи за него на стари години. Но тя се оказа послушно малко сладурче, а и той не можеше да отрече, че позакъснялото бащинство повдигна реномето му на мъж и в службата вече го гледаха по друг начин. И, разбира се, беше най-големият шамар за Роза.