Имаше да й връща заради начина, по който се държа, след като й поиска развод. Пищя, стена и ля сълзи. И крещя: как ограбил най-хубавите години от живота й. Тогава Еслин отбеляза — съвсем основателно според него, че, ако не е бил той, все някой е щял да го направи — едва ли би успяла да си ги запази непокътнати и неизживени в някой сейф. Тогава тя захлипа: винаги била искала деца, но сега вече било твърде късно и затова бил виновен той и никой друг. Еслин намери подобно твърдение направо за смешно.
Навремето обсъждаха понякога възможността да си родят деца, обикновено, когато играеха родители в поредната пиеса, но Еслин винаги завършваше разговора с убедителния аргумент, че хлапетата, които имат на сцената, ще изчезнат след последното представление, а родните им деца ще се мотаят из краката им много по-дълго, При това неговият живот не би се променил кой знае колко, но понеже не възнамерявал да харчи пари за детегледачка, животът на Роза определено никога нямало да бъде същият. Тогава Еслин си мислеше, че тя приема логиката му, но щом стана дума за развод и той я помоли да напусне дома му, Роза му припомни всяка дума и отказа да се изнесе, преди да получи компенсация за своите „изгубени бебета“. Тия бебета му струваха цяло състояние. Но й го върна тъпкано. Когато Кити забременя, след една репетиция на „Магазин на Слай Корнър“ той обяви събитието, както и предстоящата им женитба. Докато говореше, хванал нежно ръката на Кити, Еслин не свали очи от лицето на Роза и тогава изпита по-голямо удовлетворение, отколкото ако му беше върнала парите.
По онова време тя вече се беше омъжила, разбира се, за досадното строителче. „Ако трябва да сме честни — помисли си Еслин, докато свършваше упражненията за бузите и започваше въртеливи движения с глава, за да намали напрежението във врата си, — според някои счетоводството е толкова отегчително, колкото и издигането на къщи. За да не кажем — още по-отегчително.“ Еслин не беше съгласен. Да подрежда и да пресява всички парични вземания и давания, да свежда купища разписки за разходи и приходи до стройна колона от ясни цифри и да търси вратички в закона, за да намали данъците на своя клиент, за него представляваше ежедневно предизвикателство, изискващо (не би се поколебал да го твърди) творческо мислене.
Еслин предпочиташе да води счетоводството на физически лица, а неговият партньор, специалист по фирмено право, пое по-големите концерни, с едно изключение — благотворителния попечителски фонд, който финансираше „Латимър“. Като вътрешен човек, запознат отблизо с делата на КОТС, Еслин се залови със счетоводството на фонда, без да се замисля, и по същия начин се зае да оправя сметките на Харолд и неговата вносно-износна търговия (общо взето, скромна, но все пак с печалба). Никога не взимаше от Харолд колкото от другите клиенти и често се питаше дали неговият продуцент го оценява.
Еслин свърши с въртенето на главата; реши да зареже спомените и отново да обърне внимание на Кити. Усетила погледа му, тя отхвърли русите си къдрици с кокетен жест, който на един по-малко самодоволен съпруг би се сторил малко премерен. После се наслади на линията на врата си в огледалото. Еслин също се възхити от врата й. Не се виждаше нито гънка, нито бръчка, нито неравност. Тя имаше очарователно личице — не точно във формата на сърце, защото брадичката й не беше достатъчно остра, но грабваше вниманието с хитрото си излъчване, а в комбинация с искрящите й очи наистина бе много привлекателно. Кити стана и приглади розовата си нощница към корема, все още толкова плосък, колкото и когато се въргаляха в стаята за реквизита, и се усмихна.
Еслин не й отговори с усмивка, а само кимна. Много скъпернически раздаваше усмивки, вадеше ги само за специални случаи. Отдавна си беше дал сметка, че те не само огряват и преобразяват лицето му, но и задълбочават и подчертават линиите от носа към устата. Сега изрече „скъпа“ с тон, предвещаващ по-скоро напътствия, отколкото сърдечни излияния.
Кити послушно отиде до увенчаното с балдахин легло и застана откъм страната на Еслин. С длан, обърната нагоре, той направи знак сръка, жена му вдигна през главата си нощницата и я остави да падне — розовият сатен прошумоля леко и се надипли в краката й. Еслин плъзна поглед по стройните й, почти момчешки бедра, по ханша й, по малките й твърди гърди и стисна устни доволен. (Роза си беше позволила да надебелее доста грозно през последните години от брака им.) С една ръка дръпна връзката на пижамата си, а с другата потупа възглавницата на жена си.