Излезе и изчезна в зимната нощ, както си беше с бродираните режисьорски чехли и дори без да си облече палтото.
Веднага щом си тръгна, атмосферата се разведри. А щом отслабна напрежението, избухна смях, размениха се полезни за здравето реплики от рода на: „За кого се мисли този Харолд“, „Нали просто се забавляваме, за Бога“, „Да не би да ни плащат за това“.
— На мен лично — обади се Борис — ми писна да казвам „Хайл Харолд“.
— Според него никой не прави нищо свястно — добави Роза. — В Кремъл човек сигурно би се чувствал по-добре.
— Нямаше да имам нищо против, ако беше компетентен — прошепна единият Вентичели.
— Точно така — съгласи се другият. После се обърна към Еслин: — Селяните се бушуват.
Чуха се още няколко болшевишки изказвания и тогава на пътеката между редовете се появи Райли. Насочи се право към сцената, скочи и се озова под светлините на рампата. Няколко гимназисти (които не познаваха ужасните му маниери) и Ейвъри (който много добре ги познаваше) възкликнаха:
— Ааа…
Котаракът приклекна. Бедрата му затрепериха и коремът му започна спазматично да се свива. От гърлото му излязоха няколко клокочещи звука, задавено кашляне и той повърна малка проблясваща купчина кожа, кости, козина и кръв върху дъските, след което си отиде. Последва дълга пауза. Накрая Тим се обади:
— Театрален критик. Само това ни липсваше.
— Я стига — сопна се Ван Свитен. — Да погледнем нещата откъм хубавата им страна. Всеки знае, че лоша генерална репетиция означава хубава премиера.
Над главата му, над прожекторите и над покрива на театъра, над нощното небе и над безгранично високия тъмен свод на небесната шир Талия, музата на комедията, играеше китайски шах с Евменидите40. Когато дочу тези думи, довени до слуха й от объркал пътя си вятър, Талия се разсмя и се наложи да й помогнат да стигне от нейния облак до най-близката обществена тоалетна.
Антрактът (събота сутрин, Хай стрийт, Костън)
Костън беше хубаво градче, но малко. Налагаше се хората, неспособни да функционират без нормално „Сейнсбъри“ или „Марк енд Спенсър“, да пътуват до Слоу или Ъксбридж, за да пазаруват в такива магазини. Но онези, които не напускаха родното място, не бяха лишени от нищо, освен от вълнуващи приключения. На Хай Стрийт — главната улица — имаше супермаркет и рибарски магазин, магазин за мляко и млечни продукти, хлебарница и много голям „Плод и зеленчук“; две месарници (едната първокласна — закачаха месото както трябва и можеха да ти го приготвят по френски); аптека (на Макандрю), където, освен лекарствата се продаваха парфюми и козметика; две банки и фризьорски салон — „Очарователните прически на Дорис“. Имаше две погребални агенции; книжарница; винопродавници; поща и малка обществена библиотека.
В Костън, освен това имаше и три заведения за хранене. В едното — „При Аделайд“ — се предлагаха всевъзможни комбинации от пържени храни и постоянно свистяха десетки чайници. В кафенето „Софт шу“ сервираха домашно приготвени торти, различни видове чай със сметана, апетитни сандвичи от триъгълни филийки с изрязани корички, а сутрин — и кафе. В третото заведение — кръчмата „Веселият кавалер“ (първоначално се казваше „Пийналият кавалер“) — продаваха овчарски пай. Костън имаше, разбира се, и своя театър.
Събота, 17 ноември, беше прекрасен ден. Паветата искряха, покрити със скреж, а хората вървяха насам-натам бързо, сякаш искаха да настигнат белия дъх, който излизаше от устата им. Група ентусиасти пееха коледни песни. Диърдре и баща й стояха, хванати под ръка, пред рибарския магазин. Тя се тревожеше да не би студеният въздух да се отрази зле на белите му дробове, но той толкова искаше да излезе и освен това изглеждаше така спокоен и с акъла си, че тя го уви с два шала, сложи му и плетена шапка и ето ги сега навън. Господин Тибс стискаше здраво празната пазарска кошница и не сваляше очи от дъщеря си, а в погледа му се смесваха гордост от постигнатото, безпокойство да не се окаже излишен и просто любов като любовта, която биха излъчвали очите на лабрадор в същото положение. Двамата разглеждаха рибата, изложена на витрината.
Върху бледосивкави ледени кубчета лежаха два морски рака, а между тях се мъдреха барбуни и калкани. По-скромни същества, захапали по стръкче изкуствен магданоз, бяха подредени в бели тави. Господин Тибс разглеждаше изобилието от риба с голям интерес. Много обичаше риба. Диърдре отвори портмонето си с чувство за вина — ако не си харчеше парите в „Латимър“ за какво ли не, баща й можеше да яде риба всеки ден.