— Боже, какъв живот. Обещай да ме гръмнеш, ако някога изпадна в такова състояние.
Ейвъри примря от щастие — значи Тим възнамерява двамата да живеят заедно, докато остареят и побелеят. Но след миг пое дълбоко дъх и хладно отговори:
— Ще те гръмна много преди да стигнеш до това състояние, ако още веднъж домъкнеш такива боклуци в кухнята ми.
Чу се трополене по незастланите стълби и се появи Николас.
— Какво има за обяд?
— Сирене и хленч — отвърна Тим. — Направо ще съжалиш, че си дошъл, казвам ти.
— На мен пък ми замириса на нещо хубаво.
— Ето, видя ли? Още един човек с нормално обоняние.
— То и Достоевски е имал нормално обоняние, като е надушил умрелия кон.
— Хитро, сякаш имаш две глави.
— Е, аз имам две глави, както знаеш.
— Престани — каза Тим. — Караме Николас да се чувства неловко.
— Съвсем не — възрази искрено Николас, — но съм много гладен.
— О, Боже…
Жена със сплескана филцова шапка гледаше настоятелно към витрината.
— Нико, тичай да сложиш резето, идва една позната. И обърни табелката. Знам я отдавна. Щом влезе, няма излизане. — Николас се върна и Ейвъри добави: — Много е религиозна.
— Очевидно. Какво друго би я накарало да носи такава шапка.
— Знаеш ли — кимна Ейвъри одобрително, — от това момче ще излезе нещо, сигурен съм. Искаш ли вино, Нико?
— Ако не ви притеснявам.
— О, не ставай глупав! — сопна му се Ейвъри и сипа от шаблито в три големи водни чаши. — Мразя хората, които приказват така. Те изобщо не се интересуват дали те притесняват, или не. Тя идва оня ден да ме пита…
— Кой това?
— Онази там, отвънка. Втурна се тук и ме пита какво знам за Войните за испанското наследство. Отговорих й: „Нищичко не знам. Цял ден не съм мърдал от магазина.“ — Ейвъри огледа сътрапезниците си и добави: — Следва смях. Като не се сещате сами да спрете.
— Да започнете.
— Какво да започнем?
— Лафът е — обясни търпеливо Николас: — „Следва смях. Като не се сещате сами да започнете“.
— Измисляш си — рече Ейвъри. Николас се пресегна за втори сандвич, но го плеснаха през пръстите. — И не бъди такова прасе.
— Не ми говорете за прасета. За никакво месо.
— Боже, станал е вегетарианец — пребледня Ейвъри. — Знаех си, че всичкият този боб ще му се отрази зле.
— Би било някакво разнообразие — каза Тим. — Какво има, Николас?
— Бас ловя, че е предпремиерна лудост — заяви Ейвъри. — Ако се тревожиш за репликите си, ще те изслушам, след като затворим.
Николас поклати глава. Знаеше си репликите и вече не се страхуваше (както преди „Тежкото изпитание“), че ще се изпарят от главата му, щом стъпи на сцената. Тревожеха го предпремиерните му сънища. Или по-точно сън. Вече беше свикнал да сънува някакъв кошмар преди първото представление на дадена пиеса и освен това бе установил, че повечето му колеги в театъра имат подобни преживявания. Сънуваха, че са научили друга роля или костюмът им е изчезнал, или излизат на сцената и там се играе съвършено различна пиеса, или (много разпространен кошмар) пътуват в автобус или кола, която минава покрай театъра, но не иска да спре. Сънят на Николас спадаше към тази категория, само дето той пътуваше към „Латимър“ на собствена тяга. На ролкови кънки. Закъснява и лети по Хай Стрийт и вече знае, че ще стигне в последния миг, ала внезапно краката му го повеждат към месарския магазин. Колкото и да се мъчи да кара направо, те си знаят своето.
Вътре в магазина всичко е променено. Вече не е малък и облепен с цветни плакати, а огромен и дълбок като пещера; грамаден склад, в който висят безброй трупове, наредени в редици. Николас кара обезумял по пътеките между редовете, търсейки изход, а покрай лицето му профучават стотици провесени зайци, главите им, пъхнати в кървави хартиени пликове, агнета с жабо на току-що отрязаните им вратове и големи филета от яркочервено, нашарено с бели жилки месо, забучено на стоманени куки. Николас разказа как всеки път се буди облян в пот от страх и има чувството, че в ноздрите още го удря воня на кръв и дървени стърготини. Вече цяла седмица сънува това всяка нощ. Моли се на Бога да спре да го сънува поне, след като мине премиерата.
Описа го нехайно, но Тим долови скритото напрежение.
— Е, остават само още две нощи — успокои го той. — И не се тревожи за понеделник, Нико. Ще се представиш отлично. — Николас се поразведри малко. — Снощи Ейвъри дойде в моята кабина и плака, когато ти умираше на сцената.