Макар Ейвъри да говореше спокойно, всъщност беше изпълнен с тревога и страх. За него бе непоносимо да не знае къде е Тим, какво прави и с кого го прави. Всяка секунда, изминала в неведение по този жизненоважен въпрос, му се струваше дълга като година.
— И не очаквай да стоя до късно — добави той. — Имам задушено във фурната.
— Задушеното е по-вкусно, ако къкри дълго на слаб огън — изрази мнение Джойс. Добре, че Том Барнаби не беше там, защото би се задавил от изненада, щом чуеше как жена му, чиито провали в кухнята просто нямаха край, дава акъл на този, за чиито кулинарни способности се носеха легенди. Нямаше човек от КОТС, който да не дава мило и драго и да не прави всичко по силите си, за да го поканят на обяд у Ейвъри. След това седмици наред успелите се хранеха на по-скромни трапези, изпълнени със спомени за своя триумф и за невероятното гастрономическо удоволствие, опитвайки се да запазят свежи и непомътнели възможно по-дълго тези спомени.
Сега Ейвъри отвърна рязко:
— Дългото къкрене, скъпа Джойси, трябва да бъде преустановено в точно определен момент. Защото е много лесно да се прекрачи границата между чудесното задушено, в което всяка съставка е все още цяла и същевременно съвършено съчетана с останалите, и преварената смачкана помия.
— Прозвуча малко като театрален етюд, а — измърмори Николас и хвърли унищожително подкупваща усмивка на своя режисьор. Харолд забеляза усмивката, но не и унищожителната й сила, и важно кимна.
— Е… — Колин Сми се изправи и зае дълбокомислена поза, все едно подчертаваше хем колко е важен, хем колко е различен от актьорите. — Някои от нас имат работа.
След като заби стрелата си, изчака малко, за да я усетят всички. Стоеше здраво на леко кривите си крака, облечен в джинси и карирана вълнена риза. Кичури от късо подстриганата му коса, груба и остра, стърчаха тук-там, което в комбинация с чепатия му характер бе накарало някой да отбележи, че присъствието на Сми напомня за компанията на доста злобен фокстериер. Сега Колин Сми изчезна зад кулисите, след като многозначително заяви през рамо:
— Ако ви потрябвам, ще ме намерите в склада за декори. Там има много работа, в случай че ви интересува.
Изглежда, никой не се интересуваше от това и Сми остана сам да блъска с чука, чийто тътен стигаше до ушите на актьорите. Над главите им Диърдре пусна гореща вода и затърка чашите, като сърдито ги тракаше една о друга, нащърбвайки ги още повече. Никой никога не идваше горе да й помага, с изключение на Дейвид Сми, който често чакаше да свърши репетицията, за да закара баща си вкъщи. Знаеше, че тя си е виновна, задето не е тропнала с крак досега, и това само засилваше гнева й.
А в залата император Йосиф казваше:
— Редно е да дадем на Тим още пет минути и после да продължим.
— Не се и съмнявам, че мислиш така — откликна Еслин. — Аз обаче нямам никакво намерение да „продължавам“, преди да разбера как ще се разреши този практически проблем. Може да ви е много удобно да оставяте тези неща за последната минута…
— Май сме доста далече от последната минута — измърмори Роза.
— … но аз ще се изправя пред хората. — „Човек би помислил, че ще играем в Барбикан“12, рече си наум Николас. — Бог ми е свидетел, но такава голяма роля е потресаваща сама по себе си. — „Защо ли се захвана с нея тогава?“ — Ала опитът на Салиери да се самоубие в края на краищата е кулминацията на пиесата. Трябва не само да изпипаме сцената, ами да я изпипаме майсторски.
— Защо не използваш електрическа самобръсначка? — попита Николас, убеден, че смъртта на Моцарт е кулминацията на пиесата.
— За Бога! Що за…
— Хайде, Еслин. Успокой се — опита се да усмири раздразнителната си звезда Харолд. — Ама и ти, Николас…
— Съжалявам — захили се Николас. — Извинявай, Еслин. Шегичка.
— Мъртвородена, Нико — процеди Еслин надменно, — като всичките ти шеги. Както впрочем и твоята… — зарови устни в златните къдрици, нежно обгърнали врата на Кити, и краят на изречението потъна в тях. Но всеки знаеше какъв е бил.
Николас пребледня силно. Няколко мига постоя безмълвен, после заговори с прекалено спокоен тон, като внимателно подбираше думите си:
— Може да съм създал погрешно впечатление, но проблемът всъщност много ме притеснява. В края на краищата, ако Еслин няма достатъчно време да свикне с тази вещ, която е жизненоважен реквизит, това ще придаде аматьорски характер на цялата постановка.
12
Район в Лондон, където са съсредоточени много театри и зали за културни мероприятия. — Бел.пр.