Макар Барнаби да помрънка, за да спази традицията, всъщност през последните петнайсет години много малко пиеси бяха минали без неговата помощ; за всяка бе отделял поне по час-два, понякога дори откъсвайки се от работата в любимата си градина. Сега, като оглеждаше склада за декори, той с особено умиление си спомни за един изрязан от картон жив плет, целия в сребристо и зелено, който беше изобразявал гората в „Сън в лятна нощ“; спомни си и как блещукаше под изкуствената лунна светлина.
Барнаби извличаше голяма полза от двете си хобита. Не си падаше много по самоанализи, защото смяташе, че резултатът, предвид вродената способност на човека да се самозалъгва, винаги е объркан и неточен. Нямаше обаче как да не забележи разликата между плодотворно прекараното време на отпуската си и безплодието на по-голямата част от работните дни и да не си направи съответните изводи. Не че липсваха възможности за проява на въображение в работата му — най-добрите полицаи винаги имат малко въображение (но не прекалено) и знаят как да го използват. Ала резултатите от приложението му трудно се сравняваха с постигнатото след занимания като днешното.
Не успееше ли да се справи с някоя задача, тя просто минаваше към нерешените случаи, а те чакаха да попаднат в ръцете на някой бъдещ амбициозен полицай, готов да се заеме с всичко, само и само да напредне в кариерата. Успееше ли, престъпникът отиваше в затвора и това носеше краткотрайно удовлетворение на Барнаби, преди да се изправи за пореден път пред най-злото, което човечеството е в състояние да предложи, а ако, не дай Боже, беше някой от лошите му дни, предложеното можеше да е наистина ужасно.
Затова едва ли е за чудене, мислеше си Барнаби с четката в ръка, че в малкото си свободно време рисува картини или боядисва декори, или работи в градината. Там поне нещата растат красиво, цъфтят, увяхват и умират, всяко според сезона. И ако капризната природа ги повали, преди да е дошъл краят на отреденото им време, то поне го прави без зъл умисъл.
— Свършил си страхотна работа, Том.
— Така ли мислиш?
— Нашият фюрер ще остане доволен.
Барнаби се засмя.
— Не го правя за него.
— Че кой от нас прави нещо заради него?
Работеха в дружелюбно мълчание, заобиколени с откъслечни картини от странни светове: горист пейзаж (с петнисти мухоморки от „Наивниците“45), пъстра сатинирана басма (опушен дъб от „Убийство в жилището на свещеника“46) и бледите китайски паравани (от „Чайна Августовска луна“). Барнаби погледна нагоре и зърна срамежливите очи на човекоподобната гъска, която надничаше през рамката на един френски прозорец („Сенна хрема“47).
Колин закова четири нови подпори на скелето и го обърна да стъпи на краката си.
— Това е достатъчно — прецени той. — Трябва да издържи да танцуват с подковани ботуши върху него и да не мръдне.
— Кой, мислиш, е свалил предишните? — попита Том, който знаеше за случилото се от Джойс.
— А… някой тъпак. Ще се радвам, когато тази пиеса мине и замине. На всяка репетиция става нещо. После, Колин, направи това… Колин, поправи онова…
Барнаби избра съвсем тънка четка за една от завъртулките и внимателно нанесе боята. Мърморенето на Колин се носеше тихо покрай ушите му. Двамата бяха работили заедно толкова много пъти, че вече нямаше какво да си кажат и като се изключат ритуалните коментари, обикновено си мълчаха като два стари пантофа, но им беше приятно.
Барнаби знаеше всичко за своя „колега“: че сам е отгледал сина си, останал без майка на осемгодишна възраст; че е талантлив занаятчия, който извайва нежни, елегантно пристъпващи животни, покоряващи със своя чар (Барнаби беше купил от него чудно красива газела за шестнайсетия рожден ден на дъщеря си); че Колин обича Дейвид и всеотдайно го покровителства, макар момчето вече да беше станало млад мъж, който можеше сам да се грижи за себе си. Един-единствен път Барнаби го видя да си изпуска нервите — беше заради Дейвид. Тогава си помисли колко е добре, че Колин рядко стои зад кулисите по време на репетиции и не става свидетел на подигравките, които Дейвид е принуден да търпи. Том знаеше с какво нежелание участва младият Сми в представленията и затова подхвърли: