— Но на теб ти харесва.
— Работата не е в това. — Еслин се отказа да чете за състоянието на Рио Тинто Зинк и погледна строго жена си. — Човек, естествено, изпитва удовлетворение, като знае, че доставя удоволствие на много хора, а ако този човек има и талант, длъжен е да го използва в пълната му сила. Мразя прахосничеството.
Кити взе остатъка от препечената си филийка, станала вече малко жилава и твърда, и мрачно я загриза.
— Не ми се вижда театърът ни да побира чак толкова много хора.
— Говорех метафорично.
— Ммм?
— Опитай се да не изглеждаш толкова безучастна, коте. — Еслин отмести със скърцане стола си назад. — Какво направи с куфарчето ми?
— Изядох го с малко гъби и бекон, преди да дойдеш в кухнята.
— А — Еслин отиде до стария кухненски шкаф, в който бяха наредени красиви кани и чинии в синьо и бяло, взе си куфарчето и сложи вътре вестника. После се върна до масата и леко целуна със студените си устни Кити по бузата. — Скоро ще се върна.
— Къде отиваш?
— На работа. Трябва да събера… — навлажни пръста си и залепи с него една троха, излязла от чинията му — нещо в офиса.
— Но ти никога не ходиш в събота! — възкликна Кити и нацупи красивите си устни.
— Не мрънкай, скъпа. Не ти отива. — Еслин остави трохата в подноса за хляб. — Няма да се бавя. Ела да ми помогнеш да си облека палтото.
След като уви (малко по-стегнатичко от необходимото) копринения индийски шал около врата на Еслин и му закопча палтото накриво, Кити настоя да обсипе с малки целувчици устните му за довиждане. После зашляпа към кухненския прозорец, за да го гледа как изкарва на заден ход BMW-то от двойния гараж и тръгва по алеята към улицата. Тя отвори прозореца и потрепервайки от студения въздух, вдигна ръка да помаха. Заслуша се в любимия тракащ звук, който издаваха гумите, докато газеха чакъла по алеята. Имаше нещо в този шум. Сама не знаеше защо й доставя такова огромно удоволствие да го слуша. Вероятно го асоциираше с богаташкия живот на героите от американските сапунени сериали с техните дълги лимузини, чиито гуми скърцат по чакъла пред разкошни къщи с колонади. Или защото шумът й напомняше за детството и за щастливите ваканции в Дорсет, където студените вълни търкаляха дребните камъчета напред-назад. Или може би просто пукотът на чакъла означаваше, че мъжът й най-сетне е излязъл от къщата.
Кити махна за последно за късмет и се качи в спалнята, където бяха преживели моменти на взаимно удоволствие; където на облегалката на един стол бяха метнати синьото сако на Салиери, ризата с надиплена дантела и кремавите му панталони. Другите от трупата нямаха нищо против да си оставят костюмите в гримьорната (тя все пак се заключваше надеждно), Еслин обаче демонстративно понесе своя към дома си, заявявайки, че след такава генерална репетиция не би поверил на отговорниците за реквизита и чифт износени чорапи.
Тази сутрин, преди да се облече за излизане, пробва костюма. Разходи се наперено пред огледалото и описа на глас очаквания от него момент, когато ще стане от инвалидната количка, ще захвърли опърпания си стар халат и ще накара цялата зала да затаи дъх. Кити го слушаше с половин ухо. Той се поперчи още малко, каза нещо на развален френски и се облече за работа, готов да се заеме със задачите си за деня. Сега Кити смачка сакото на топка, хвърли го във въздуха, ритна го с все сила и се отправи към банята с лека стъпка.
Завъртя вратовете на два златни лебеда и капна малко ароматно масло за баня в горещата вода, после изля порядъчно количество от ухаещата течност в ръката си. Масажира с нея прасците и бедрата си, корема и най-накрая гърдите. Затвори очи, полюлявайки се от удоволствие. Четирите й отражения върху огледалните тъмни плочки на стените също се полюляваха. След това, както беше цялата намазана, спря крановете и се плъзна в кръглата вана, вградена в пода.
Около ръба, облицован с велур с цвят на слонова кост, бяха наредени кремове и помади, няколко шишенца лак за нокти, нейното копие на „Амадеус“ и телефон, покрит с плат, имитация на хермелинова кожа. Вдигна слушалката, набра номер и мъжки глас каза:
— Ало.
— Ти си ало, захарче. Познай какво? Той отиде на работа.
Гласът избоботи и Кити започна да обяснява:
— Не можех да ти кажа. И аз не знаех, докато той не изяде половината си варено яйце и… Очаквах да се зарадваш… Ооо… не можеш ли? — Кити се намуси красиво. — Е, аз пък не съм. Всъщност в момента нямам нищо върху себе си. Слушай… — Тя запляска с ръка по водата. По линията се чу сподавен смях. Кити също се засмя. Същият похотлив дрезгав кикот, който Николас чу в театъра. — Тогава ще трябва да се задоволя с джакузито, скъпи. Или ще взема да покарам колело. — Отново кикот. — Но няма да е същото. Ще се видим в понеделник.