— Млъкни — извика Орсини-Розенберг. — Само влошаваш нещата.
— Така е — намеси се Клайв Евърард. — Николас го направи несъзнателно.
— Борис ще ни докара нещастие.
— И двамата излезте, завъртете се три пъти и пак влезте — посъветва ги Ван Страк.
— Нищо подобно няма да сторя — тросна се Николас, но в гласа му прозвуча колебание. В края на краищата, ако иска да става актьор, би трябвало да вземе присърце и всички митове и загадки, свързани с професията. — Нали не съм го направил нарочно.
— Хайде де. — Борис вече стоеше на вратата. Николас се понадигна от стола. — Това е единственият начин да предотвратим нещастието.
— Така е, Николас. Има ужасни истории какво се случва, ако цитираш «Макбет» и после не вземеш мерки.
— Ооо… щом настоявате — отстъпи Николас и застана до Борис на прага. — На коя страна да се въртим? По часовниковата стрелка или обратно?
— Откъде да знам?
— Сигурно няма значение.
— Има ужасно голямо значение — викна Ван Свитен.
— Тогава ще се завъртим по три пъти и в двете посоки.
— Но — от напрежение Борис вече беше изял почти половината от яркочервеното червило на устните си — в такъв случай няма ли да се обезсилят взаимно?
Накрая Николас се завъртя по часовниковата стрелка, Борис — на обратно, макар че, както се оказа по-късно, и двамата можеха да си спестят усилията.
Колин нагласи клавесина и изчезна зад великолепната си камина да провери дали всичко е наред с подпорите и тежестите, които я държаха стабилно на пода. Тъкмо клекна и чу нечии стъпки. Надникна през огромния процеп под полицата на камината и видя Диърдре, която едва ли не тичешком прелетя през пространството зад кулисите. Появи се и още някой, изчезна в тоалетната и почти веднага излезе оттам. Колин понечи да стане и да викне през сцената, ала внезапно го обзе чувството, че във фигурата отсреща има нещо потайно: стоеше неподвижно и оглеждаше празните кулиси, отиде в тъмната част отзад, при масата с реквизита, и се наведе. След минута се изправи, хвърли още един поглед наоколо и бързо се шмугна в тоалетната. Колин прекоси сцената и приближи до масата, но успя само набързо да погледне реквизита (сякаш всичко беше наред). В този момент Диърдре се върна от стаята за почивка, повела своите помощници, които се кикотеха весело. Дойде при Колин и попита:
— О, Колин, би ли обявил пет минути до началото, моля те? Всеки момент татко ще пристигне с такси; трябва да го посрещна, за да го заведа до мястото му.
Фоайето беше претъпкано. Том Барнаби, с чаша в едната ръка и програма в другата, придружен от високо момиче със загадъчна красота, си пробиваше път към семейство Уинстанли. Звучеше струнен оркестър.
— Каква ужасна музика. Много е превзета.
— Салиери.
— Ааа… — кимна Къли и добави: — Виждаш ли божественото вдъхновение?
— Дръж се прилично, момичето ми. Или ще те прибера у дома.
— Татко — засмя се Къли весело, — много си строг. Виж, ето го.
Харолд беше във вечерно облекло. Голяма жълта копринена кърпичка надничаше от един джоб на сакото му. На кръста му имаше тъмночервен пояс, а ризата му беше така твърдо колосана, че с ръбовете й можеше да режеш домати. Той любезно поздравяваше зрителите. Харолд обожаваше премиерите. Те, повече от всяко друго събитие, задоволяваха копнежа му за признание. Госпожа Уинстанли, със закопчана догоре черна жилетка, неравномерно осеяна с перли, и катраненочерна пола с неопределена дължина, се носеше мрачно в сянката на знаменития си съпруг, повтаряше поздравленията като ехо, бъркаше имената на хората и повече от всичко й се искаше в този момент да е сред своите ученички и да им показва как се подреждат цветя.
— Здравей, Дорис.
— О, Том… — възкликна с облекчение госпожа Уинстанли при вида на приятелско лице и протегна десница, но веднага се изчерви, защото видя, че той не е в състояние да се ръкува. — Харолд ми разправи каква чудесна работа си свършил по декорите. — Макар да знаеше, че на Харолд никога не би му хрумнало да каже такова нещо, Барнаби се усмихна и кимна. — А и разбрах, че Джойс пее по-добре от всякога.
Тя не добави, както имаше навика в началото на тяхното запознанство, «скоро трябва да дойдете и да вечеряте с нас», защото последния път, когато го каза, веднага щом останаха насаме с Харолд, той й изсъска, че, ако някой ден поиска полицай еснаф да разхвърля хола му, тя първа ще го узнае.