— Няма ли ресто?
— Моля ви се — каза човекът. — Трябваше да седя с включен апарат и да го чакам десет минути, докато си смени всичките партакеши!
Диърдре хвана баща си под ръка (леденостудена и леко влажна) и го поведе през вече полупразното фоайе към мястото му на последния ред. За щастие залата беше отоплена, а тя щеше да му осигури нещо топло за пиене по време на антракта. Остави го да седи с ужасно изправен гръб, вперил трескаво поглед в яркочервената завеса.
Във фоайето Барнаби кимна на Ърнест и последва дъщеря си по коридора към кулисите, като се промъкна покрай Харолд, който любезничеше с мъж и жена (лика-прилика, ако се съди по наднорменото им тегло) в пълно вечерно облекло.
Дамската гримьорна се използваше от, четири жени, но сега в помещението имаше само три, защото актрисата, която играеше Катерина Кавалиери, беше и сценичен работник. Джойс Барнаби, облечена в строга сива рокля, със снежнобял триъгълен шал на раменете, си пудреше носа. Кити нервно се въртеше на стола, тракаше с шишенца и бурканчета и мънкаше под нос встъпителните си реплики с такъв плам, сякаш шепнеше молитви. Роза, очевидно спокойна, седеше на стола до електрическата печка. Беше се облякла и гримирала с поразително пренебрежение към характера на своята героиня. Лицето й изобщо не изглеждаше просто и сурово, а красиво предизвикателно, каквото например би могло да е лицето на една poule de luxe от началото на века. Клепачите й блещукаха като седеф, възпълните й устни също блестяха. Носеше голяма шапка, от която висеше китка череши и се открояваше на фона на тъмната кожа на бузата й. Съвършени, покрити с лунички, розови овали — приличаха на яйца на приказна птица. В стаята се набиваха на очи два великолепни букета от Харолд за изпълнителките на главните роли. Джойс (малки роли/гардероб) имаше букет (поднесен от мъжа й) от бледожълти уханни цветя и градински кукуряк, завързани с кадифена панделка. На облегалката на стола между Роза и Джойс висеше «бебето» на Кити.
Вратата се отвори. Къли надникна за секунда в стаята, изстреля: «Стискам ви палци», и изчезна. Веднага след нея се появи и Барнаби:
— Късмет на всички.
Джойс се измъкна в коридора и го прегърна. Той я целуна по бузата.
— Пожелавам ти късмет, Гражданко на Виена, Създателко на торти и Отговорничко за звуковите ефекти.
— Забравих къде си.
— На третия ред по средата.
— Вече знам накъде да не гледам. Къли държи ли се прилично?
— Засега.
Барнаби мина и през мъжката гримьорна и долови царящото там напрежение. Само Еслин изглеждаше спокоен, вероятно благодарение на спомените си за минали премиери. Другите актьори се смееха неуверено или се разхождаха, или кършеха ръце, или (като Орсини-Розенберг) и трите наведнъж. Колин викна: «Първо действие», и натисна звънеца. Император Йосиф изкрещя: «Звънецът! Звънецът!», и избухна в истеричен смях. Барнаби измърмори: «Най-добрите британци», и си тръгна. Едва не се сблъска с Харолд, който скочи насред гримьорната и се опита да вдъхне кураж на хората си със съвсем неоснователна увереност:
— Е, скъпи мои, знам, че всички ще се представите великолепно…
Барнаби се отправи към мястото си в залата. На минаване покрай кулисите видя Диърдре, заела вече позиция край масата с реквизита. На светлината на настолната лампа му се стори, че изглежда измъчена. Колин застана до нея. Барнаби им показа, че им стиска палци. Зърна и Николас, изправен зад арката, през която щеше да мине за първото си излизане на сцената. Лицето на момчето сивееше на мъждивата работна светлина, а по челото му проблясваха прозрачни капчици пот с големината на перли. Наведе се, вдигна чаша с вода и пи, после стисна подпорите на арката с разтреперани ръце. «Добре, че не съм на твое място, приятел», помисли си главният инспектор. Тъкмо стигна до третия ред и се настани до дъщеря си, и се появи Харолд. Отвори вратата вляво от първия ред със замах — доста ненужен и превзет жест — и застана с лице към публиката, все едно очакваше вълна от аплодисменти, възхваляващи самия факт на неговото съществуване. После седна в средата на реда и представлението започна.
От самото начало нещата тръгнаха зле и всички обвиниха за това осветлението. Тим и Ейвъри — преди представлението, погълнати от мисълта за собствената си смелост и изпълнени с възторг, защото най-сетне щяха да направят нещо изцяло свое — сега се потяха в осветителната кабина, изобщо не бяха помислили какво въздействие ще окаже новото осветление върху целия актьорски състав. Актьорите забавиха темпото и се объркаха. Необичайното осветление се отрази зле дори на Николас, макар да беше подготвен за промяната, и за малко да си глътне езика при първото излизане, в което имаше само четирибуквени думи.