— Ето от какво имахме нужда — прошепна Ван Свите. — Малко ободрение от Харолд.
— Тоя човек е най-големият си враг.
— А като си помислиш и за конкуренцията.
Борис сложи пакетчета чай в пластмасови чаши и докато наливаше в тях вряла вода от горещия чайник, попита: — Дали да не направя по един за Еслин и за неговите приятелчета?
— Те пък къде са?
— За последно видях Еслин зад кулисите да търка сол на главата на Джойси за сладките. Боже, Дейвид, какъв си мърляч…
— Извинявай — смотолеви Дейвид, грабна руло домакинска хартия и попи разлетия чай. — Не знаех, че е там.
— Видях ги и тримата да влизат в кенефа.
— Ооо… — проточи Борис, сви ръката си в лакътя и размаха отпуснатата си китка — Тройлизъм51, а? Ще види тая Кресида.
— Изключено. Каквото и да приказваме за Еслин, никой не мисли сериозно, че е обратен.
И точно тогава тримата, за които злословеха, застанаха неподвижно на вратата, а тъмните им сенки паднаха пред тях на пода. В прекалено затопленото и задушно помещение сякаш изведнъж нахлу студ. От пръв поглед личеше, че нещо не е наред. По лицата на двамата Евърард се бе изписало потайно очакване, а Еслин, с блеснали очи, изстреля главата си напред и жадно затърси нещо. На Николас му се стори, че главата на Еслин се е издължила и леко се е сплескала. Същинска змийска глава. Ала веднага укори въображението си за внесения смут в душата му. Просто игра на светлината и толкова, фантазии. Ето и това са фантазии — как може да си помисли, че Еслин го гледа. Издирва точно него. И все пак гърлото на Николас пресъхна и той отпи от чая с благодарност.
Еслин седна и започна да си връзва фльонгата на врата. Винаги сдържан, и сега изглеждаше ужасно спокоен. Но прекалено отмерените движения на ръцете му, потрепването на челюстта, контролирано само донякъде от здраво стиснатите устни, и вледеняващо бездушният блясък в очите му говореха друго. Всички в гримьорната разбраха, че звездата на трупата ври и кипи от потискан гняв.
Борис събра чашите сред гробна тишина, а случайната, с мъка изречена дума увисваше във въздуха и се изпаряваше, едва промълвена. Звънецът иззвъня и всички се втурнаха да излизат, внимателно заобикаляйки стола на Еслин. На излизане Николас погледна назад и видя как Еслин го проследи с очи — толкова злобни, че стомахът му се сви на топка. Вече убеден, че наблюденията му не са били просто плод на въображението, той бързо се обърна, ала успя да забележи, че Еслин бе свалил всичките си пръстени.
Николас не проумяваше защо му трябваше да възприема този факт като злокобно предзнаменование. Вероятно защото предвид вулканичното напрежение, което излъчваше Еслин, и най-малкото отклонение от нормата будеше загриженост. Николас настигна другите актьори зад кулисите и тихо застана малко встрани, за да си преговори репликите и да се застави отново да се върне в осемнайсети век.
Преди началото на второ действие оставаха секунди. Диърдре надникна в залата. Беше занесла на баща си чаша кафе, а преди това се запита дали да сипе вътре малко коняк (той изглеждаше толкова напрегнат и сякаш още му беше студено), но понеже не знаеше как ще взаимодейства алкохолът с неговите хапчета, се отказа. Сега наблюдаваше как баща й седи, с неестествено блеснали очи, на ръба на стола, все едно се кани да си тръгне незабавно. Каква ужасна грешка допусна, като му разреши да дойде. По време на антракта едва не извика такси, за да го изпрати вкъщи, но я възпря страхът, че ще трябва да стои сам в празната къща до единайсет часа.
Колин докосна ръката й, тя кимна и се съсредоточи изцяло върху началото на второ действие. Еслин вече бе заел мястото си — сив силует, опрян на облегалката на стола си. Миг преди да вдигне завесата, Диърдре видя как Еслин извърна глава към кулисите; по лицето му се беше изписала такава овладяна жестокост, че въпреки разстоянието между двамата Диърдре несъзнателно отстъпи назад и се блъсна в Кити. После даде знак към кабината на Тим, светлините блеснаха и пиесата започна.
Еслин се обърна към публиката и каза: «Слушах котките в двора. Всички пеят мелодии от Росини».
Тишина. Не просто никакъв смях или промеждутък, в който се чува само случайно изкашляне, шумолене или движение на крака по пода, а абсолютна тишина. Еслин пристъпи до ръба на сцената. Очите му, две блеснали огнени точки, пронизаха публиката, хипнотизираха я, приковаха вниманието й. Говореше за смърт и омраза и думите му всяваха трепет и ужас. На последния ред господин Тибс изстена тихо. Косата на тила му сякаш леко настръхна, макар че нямаше ни най-малък полъх. Зад кулисите актьори и сценични работници стояха неподвижно като статуи. Диърдре даде знак със звънеца за излизането на Констанца.
51
Тройл — герой на Шекспир от пиесата «Тройл и Кресида»; Тройл е влюбен в Кресида, тя му изневерява, той се отвращава от любовта и е обсебен от мисълта за отмъщение. — Бел.пр.