Повечето актьори обожават кавгите на сцената и караницата между жената на Моцарт и Салиери винаги минаваше добре. Сега Кити изкрещя: «Ти, гадно лайно!», и заудря мъжа си по гърдите с юмруци. Беше с гръб към Диърдре. Диърдре виждаше лицето на Еслин и с нарастващ ужас наблюдаваше как той сграбчи жена си за раменете и я разтресе — не с престорената ярост, демонстрирана на репетициите, а с див бяс, разтеглил устни и показал всичките си зъби като разярено животно. Писъците на Кити също станаха истински, когато той я завъртя и златният поток на косата й я шибна през лицето, главата й се клатеше напред-назад с такава сила, че изглеждаше невъзможно вратът й да остане здрав. Еслин я запрати яростно далеч от себе си, тя залитна през сцената и се спря едва когато се блъсна в арката на авансцената.
Ужасена, Диърдре погледа Колин. Ръката й посегна да спусне завесите, но той поклати отрицателно глава. Кити остана за миг подпряна на арката, изви се назад, борейки се за глътка въздух, после изведнъж успя и шумно пое дъх като спасен удавник, направи две крачки и се строполи в ръцете на Диърдре. Диърдре я заведе до единственото свободно място (близо до масата с реквизитите) и придърпа за нея един от малките златни столове. Нежно й помогна да седне, подаде си папката на Колин и взе ръката на Кити в своята.
— Добре ли е? — попита Николас шепнешком. — Какво става, по дяволите?
— Еслин… Не знам… Като че ли има внезапен пристъп на мозъчно разстройство. Просто започна да я мята насам-натам.
— Мили Боже…
— Би ли останал с нея, за да донеса аспирин?
— Излизам след две секунди.
— Извикай някой от помощниците ми. Кити… Ей сега се връщам. Нали?
— … Гърбът ми… ах… Боже…
Диърдре изтича до дамската гримьорна. Кутията с медикаменти за първа помощ винаги стоеше на перваза на прозореца в далечния ъгъл на стаята, зад закачалката с костюмите, но сега не беше там. Диърдре се втурна да я търси като обезумяла, разхвърляйки ежедневните дрехи на актьорите — коженото палто на Роза, сивото вълнено палто на Джойс, разни рокли и поли. Коленичи, разбута всички обувки и ботуши. Нищо. И тогава я видя. Показваше се иззад стойката за перуки на Роза. Грабна кутията, измъкна аспирина и започна истинска борба с капачката на шишенцето. Изглеждаше невъзможно да се отвори. Накрая разбра, че е от тези, дето се натискат надолу, преди да се завъртят, та да не могат да ги отварят деца. Още докато изтръскваше три от хапчетата, Диърдре осъзна колко безсмислено е това, което прави. Аспиринът е за обикновени неразположения: главоболие, температура. Ами ако е увреден гръбнакът на Кити? Ами ако с всяка секунда се увеличава ужасната опасност от парализа? Диърдре изведнъж се изплаши. Не биваше да слуша Колин, трябваше да спре представлението. И да попита дали в залата има лекар. Тя ще е виновна, ако Кити загуби завинаги способността си да ходи. Насили се да не мисли за тази страшна перспектива и прошепна:
— Вода… вода.
Имаше най-различни чаши — и порцеланови, и пластмасови, пръснати навсякъде, но всичките бяха мръсни. Диърдре грабна най-близката порцеланова чаша, изплакна я, напълни я до половина с вода и тичешком се върна зад кулисите.
Най-напред чу гласа на Николас от сцената. Значи първа картина е свършила, сменили са декорите и втора картина е доста напреднала. Явно, забавила се е повече, отколкото си мислеше. Бързо се отправи към масата за реквизита, но столът, на който остави Кити, беше празен. Диърдре отиде до Колин и без глас попита: «Къде е тя?» По същия начин — само с устни — Колин й отговори: «В тоалетната».
Диърдре завари Кити да ходи нагоре-надолу по теракотения под. Движеше се вдървено, спираше на всеки две-три крачки, за да разтърси раменете си, но все пак, слава Богу, вървеше. Диърдре й подаде аспирина и чашата и в този миг върху нея се изсипа такъв дъжд от ругатни, какъвто не бе чувала през живота си. Фактът, че бяха насочени срещу съпруга на Кити, а Диърдре само случайно се озова на фронтовата линия, изобщо не намали шока. От езика, който Кити използваше, лицето на Диърдре пламна. Опита се да я спре с «шшшт», ала напразно. Някои от думите й бяха познати от текста на «Амадеус», една-две други бе виждала в редките случаи, когато й се налагаше да използва обществена тоалетна, останалите й бяха напълно непознати. А и те имаха някакво новоизмислено звучене, сякаш нормалното звучене на острите обиди не задоволяваше яростното настървение на Кити, та тя съчиняваше още по-жлъчни прилагателни.