В този момент, без да мисли, механично, както при всяка репетиция, Николас падна на четири крака и пропълзя под покритата с голяма покривка маса, служеща едновременно и за писалище, и за легло. През цялото време масата стоеше на една линия с арката към авансцената и Колин беше заковал тежката филцова покривка за пода от двете й страни. Така че, когато Еслин клекна отпред, пелерината му се разпери като две големи сиви крила и закри отвора — Николас се оказа в капан.
Изпълзя в най-далечния край на тъмното тясно пространство под масата. Усети, че се задушава. Малкото въздух около него бе спарен, миришеше на мухъл и прах от стария плат и натежаваше все повече от зловонието, което се лееше от устата на чакала. Еслин изви устни в зловеща пародия на усмивка. И Николас разбра каква заблуда е било да мисли, че не може да му се случи нищо пред очите на десетките зрители. Сега се убеди, че нормалният човешки страх да не те разкрият не би спрял Еслин. Защото Еслин, реши Николас, е съвсем луд, луд за връзване. Ръката на смъртния му враг, въоръжена с метален бокс от сребърни шипове и убийствено твърди камъни, се протегна към гърлото на Николас. И Николас, прескачайки всички останали реплики от сцената, извика последните думи, след които трябваше да се появи Кити: «Organa figata fa! Marina gamina fa!» Чу стъпките й от другата страна на дебелата покривка и първата й реплика: «Уулфи?» Еслин прибра ръката си, отдръпна раменете си и, най-накрая, злобната си гримаса. Когато Николас изпълзя изпод масата, Салиери вече се беше скрил някъде в тъмното.
— Станцерл… — Николас се вкопчи в Кити. Тя го остави да се облегне на раменете й, помогна му да се покатери на масата и оправи възглавниците му. Сцената на смъртния одър (неговата чудна сцена на смъртния одър, над която работи толкова много) направо беше опропастена. Той изломоти репликите си, като през цялото време надничаше през рамото на Кити, за да види фигурата, увита цялата в сиво, която го чакаше в тъмното. Николас умря, хвърлиха го без опело в просешки гроб (един дюшек, скрит зад камината), той остана да лежи там няколко мига и после изпълзя зад кулисите. Стигна до стола при масата с реквизита, строполи се върху него и облегна глава на стената.
Очакваше моментална проява на съчувствие и се изненада, че никой не му обръща никакво внимание, но после осъзна, че едва ли някой е разбрал какво се случи под покритата маса. По-късно ще има достатъчно време да им разкаже. Изведнъж си даде сметка, че и другата ръка, по-точно палецът, го боли ужасно. Вдигна го към очите си, но на мъждивата светлина виждаше само очертанията на ръката си. Николас бързо заслиза по стълбите и срещна Диърдре, тръгнала нагоре с димящ чайник.
— Внимавай! — извика тя и отмести чайника от пътя му.
На ярката светлина в мъжката гримьорна Николас откри, че под нокътя му се е забила голяма треска. Плътта около нея вече беше започнала да се подува и зачервява, сякаш се гневеше срещу натрапника. Николас пусна горещата вода и подложи палеца си за малко под струята, после се огледа за пинсети. Понякога актьорите ги използваха, за да си слагат изкуствени кичури коса или вежди. Но не ги намери. Тръгна да търси в съседната гримьорна; почука на вратата.
— Ооо… — възкликна съчувствено Роза. — Горкото ми агънце. Имам пинсетки. Почакай. — И тя започна да рови в кутията си. — Сложи ли му нещо?
— Не. Само го изплакнах.
— Ето. — Роза извади някакви пинсети, оплескани с грим. — Дай да видя сега.
Николас си подаде палеца, но гледаше доста тревожно към хирургическия инструмент.
— Не е ли редно да ги стерилизираме или нещо такова?
— Боже Господи, Николас. Щом искаш да ставаш актьор, ще трябва да се научиш да понасяш такива работи.
Николас, който никога не беше подозирал, че готовността да получиш отравяне на кръвта е сред най-важните качества, необходими за един млад актьор, прие с голямо колебание думите й.
— Готово. — Роза измъкна треската с изненадваща нежност, преобърна съдържанието на дамската си чанта, извади оттам мърляв розов анкерпласт и му махна лъскавите хартийки.
— Всъщност как се сдоби с това?
Николас й разказа.
— О… Преувеличаваш.
— Нищо подобно. Протягаше ръка право към гърлото ми.
Но още докато говореше, на Николас започна да му се струва, че вече не е толкова сигурен в реалността на преживяното. Уютната нормална атмосфера в гримьорната и фактът, че никой зад кулисите не беше видял нищо нередно, пораждаха усещането за илюзорност на спомените му. Но имаше нещо абсолютно истинско и напълно действително.