В кабината Тим изкоментира:
— Истината винаги излиза наяве.
Ейвъри се усмихна, а Харолд започна да си преговаря речта, с която щеше да закрие премиерата. Чувството, че нещата все още могат да излязат от контрол, не напускаше Том Барнаби, затова седеше изправен и неспокоен. На последния ред господин Тибс, напълно забравил, че е в театъра, бродеше в тъмна гора, преследван от демони и вой на вълци.
— И от дълбините на своето отчаяние отправяй молитви към мен. И аз ще ви простя. Vi saluto.
Еслин вдигна бръснача и с бързо драматично движение го прокара през гърлото си. Остана яркочервена следа. Еслин застина за миг и смръщено погледна към острието, най-неочаквано станало аленочервено. После залитна напред, но рязко спря, запазвайки равновесие като че ли, с голямо усилие. Пазителката на тортите весело нахлу с поднос, върху който носеше закуска. Салиери направи крачка към нея да я посрещне. Тя го зяпна, устата й се отвори в нямо „О“, после изпусна подноса и хвана Еслин тъкмо когато падаше. После запищя. И в писъците й имаше неподправен ужас. И пищя, и пищя. А през това време кръвта се лееше по снежнобелия й шал и гълъбовосивата й пола и обагряше дъските в червено.
Влизат хората на закона
Барнаби стана от мястото си и за секунди се озова на сцената. Трой беше не по-малко бърз.
— Завесата!
Диърдре го погледна невиждащо, погледът й мина през него като през стъкло.
— Пусни завесата!
Прошумоля водопад от кадифен плюш — Колин беше освободил механизма. Завесата закри страховитата драма от очите на вцепенената публика. Барнаби погледна към жена си. Тя стоеше абсолютно неподвижна, с побеляло лице, стиснала очи, сякаш не искаше никога повече да ги отваря. Гаснещият Еслин бе обвил с почти балетно изящество ръце около врата й като умиращ лебед.
Трой плъзна ръце под мишниците му и безкрайно внимателно го положи на пода, сякаш имаше някакво значение. Барнаби излезе пред завесите. Не се наложи да казва: „Моля за внимание“ — разговорите моментално секнаха.
— Боя се, че се случи нещастие — съобщи спокойно той. — Моля ви да останете по местата си няколко минути. Има ли лекар в театъра?
Никой не се обади. Тим беше пуснал осветлението в залата и Барнаби забеляза, че столът на Харолд е празен, а крилата на летящата врата край първия ред се полюляваха. Къли също не беше на мястото си. Той се върна зад завесите, където сержант Трой, с червени петна по безупречно изгладените панталони, стоеше на колене, обърнал глава настрани и почти допрял ухо до устата на Еслин. Беше стиснал устни и събрал вежди в пълна концентрация. Почувства дъх — студен и безкрайно слаб — и чу немощен стон. Тънката червена линия вече представляваше зеещ разрез и очите на Еслин се изцъклиха. След миг животът в него угасна. Тресна гръмотевица, абсурдно уместна, и по покрива затрополиха дъждовни капки. Трой се изправи.
— Чу ли го да казва нещо? — попита Барнаби.
— „Не я скопосах.“ Доколкото схванах.
— Добре. Поеми вратата към сцената, ако обичаш. Колин, човекът с карираната риза, ще ти покаже къде е. Никой да не влиза и да не излиза.
Сержантът изчезна. Барнаби се огледа. До скупчените един до друг за кураж гимназисти зад кулисите съпругът на Роза, озовал се внезапно в непозната среда, стискаше ръката на жена си. Главният инспектор отиде при тях.
— Ърнест, нужна ми е малко помощ. Би ли се обадил в полицейския участък от телефонния автомат във фоайето, за да ги уведомиш за случилото се. Не позволявай на никого да напуска сградата. Няма да трае дълго.
— Бих ти помогнал, Том, но трябва да остана с Роза.
— Не, не. Прави каквото ти казва Том — отпрати го Роза (лицето й беше като на клоун — грим, грубо положен върху напудрената й кожа). — Аз ще се оправя и сама, наистина.
— Да ги помоля ли да изпратят помощ?
— Те си знаят.
Ърнест тръгна, макар и без особено желание. Зад кулисите беше пълно с актьори, а сцената опустя. С известно облекчение Барнаби забеляза, че жена му не е вече така страшно вцепенена, а плаче в прегръдките на дъщеря им. Колин се върна; Барнаби му поиска кутия или плик и нещо, с което да покрие тялото. Колин изсипа шнур и разни електрически контакти от кутия за обувки и му я подаде. Том я постави върху бръснача, който лежеше до дясната ръка на Еслин. Намери се някакво перде и Барнаби покри трупа, стъпвайки внимателно край кръвта, все още стичаща се от разреза. Беше се образувало голямо петно във формата на круша, прекомерно издута от едната страна — все едно карта на Африка, обърната наопаки. Пердето, щамповано с дъги, балони и весели плюшени мечета, беше отвратително неподходящо. Барнаби взе ключа за мъжката гримьорна от таблото, изтича надолу по стълбите (след него хукна и Харолд), заключи гримьорната и върна ключа на Колин.