— И тогава лепенката си беше на място?
— Разбира се. Иначе бих… — гласът й внезапно секна, очите й се разшириха. — О, Боже… не искаш да кажеш, че… — Погледът й изразяваше едновременно и ужас, и отказ да повярва на неизреченото. — Не допускаш, че…
— Какво мислиш, че се е случило?
— Ами… Сигурно се е изтъркала. Или се е скъсала.
— Не, за съжаление. Била е свалена.
— О, Боже! — възкликна Диърдре и зарови лице в ръцете си. След няколко секунди вдигна очи и развълнувано попита: — Кой, за Бога, би направил такова ужасно нещо?
Барнаби й даде още миг, после зададе нов въпрос:
— Къде държахте подноса с бръснача?
— На масата с реквизита. В задния край, за да не го бутне някой. Той се появява на сцената само веднъж, нали? Накрая.
— А зад кулисите е доста тъмно.
— Да. От сцената идва малко светлина, но е съвсем слаба. Но в моя ъгъл има и настолна лампа, за да мога да пускам записите и да давам знаци на осветителите. Макар че този път изобщо не се наложи. Тим си правеше каквото си беше решил. От години заплашваше да постъпи така, но никой не вярваше, че ще има куража.
— Ти видя ли някой да пипа подноса или нещо в него тази вечер? — Диърдре поклати глава. — Или някой да се мотае там, без да има работа край масата?
— Не. Но и как бих могла, Том? В „Амадеус“ има над трийсет картини. Нямаме и секунда време за размисли. О, Кити, разбира се. И Николас. Той седна там за минута след последното си излизане.
— Разкажи ми най-напред за Кити.
— Ами… Сигурно си видял какво се случи във второ действие. Не знам как е изглеждало отпред…
— Доста свирепо.
— Исках да сложа край на цялата работа, но Колин не се съгласи. Когато Кити слезе от сцената, едва се държеше на краката си. Накарах я да седне до масата. Но — добави Диърдре бързо, забелязала, че вниманието, с което я гледа Барнаби, се засили — тя не остана там. Отидох долу до гримьорната да й донеса да пие нещо и да взема аспирин…
— Колко време се забави долу според теб?
— Няколко минути. Отначало не можах да намеря аспирина… после не можах да отворя шишенцето… след това трябваше да измия една чаша. После се паникьосах. Можеш да си представиш. — Барнаби кимна — можеше, и то много добре. — Когато се върнах, Кити беше изчезнала. Открих я в тоалетната.
— Как реагира тя на случилото се?
— Беше ужасно ядосана. Направо бясна. Тя… ами много руга. После каза: „Ако само ме пипне пак, ще го…“ — Диърдре изведнъж спря. Заоглежда стаята — шишенца, бурканчета, лъскави букети, картичка с пожелание за късмет с голяма черна котка54, която очевидно бе излъгала жестоко възлаганите й надежди. — Съжалявам, Том… не помня какво каза след това.
— Диърдре.
Диърдре закова очи върху буркан с кафе, метална кутия с изкуствен подсладител и друга със сухо мляко.
— Погледни ме.
Тя успя да му хвърли един бърз, изплашен, почти умоляващ поглед.
— Не разследваме нелепа шега.
— Знам…
— И така, какво каза госпожа Кармайкъл?
Диърдре преглътна и пое дълбоко въздух.
— „Ако ме пипне пак…“ — останалата част от изречението тя смотолеви шепнешком.
— Говори по-високо.
— „… ще го убия.“ Но само така го каза — припряно настоя Диърдре. — Сигурна съм. Хората си се заканват така за щяло и нещяло. Дори майките го казват на децата си на улицата. Всички сме го чували. Но не означава нищо, Том. А и сигурно се тревожеше за бебето — така жестоко се удари в арката на авансцената.
— Къде отиде Кити, след като излезе от тоалетната?
— Зад кулисите. Джойси я чакаше, за да й сложи възглавницата под роклята. И аз я последвах. Изобщо не се доближи до масата повече, сигурна съм.
— Имаш ли представа защо Еслин се държа така?
— Не… Не разбирам. Преди антракта си беше съвсем добре.
— Не си ли чула някаква клюка?
— Клюка? За какво?
— Ами да речем… за друг мъж?
— А не, не вярвам. Кити е бременна, нали разбираш.
„Дази вечер непременно ще ги срещна“, помисли си сержант Трой, оставяйки химикалката върху тефтера, взет назаем от дежурния на улицата полицай. Първо, дядката от горния етаж, дето пее с дрезгав глас своята стара песен по средата на улица „Дилайла“, после дъщеря му с увисналия задник — очевидно смята, че веднъж като хване мъж, може да му окачи на врата табела с надпис: ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ. Всъщност, доколкото Трой знаеше от опит, положението му даваше предимство при флиртуване, защото само в този случай човек се забавлява с някого, без да е необходимо да плаща. Той покри уста с опакото на ръката си, за да скрие една неволна подигравателна усмивка.