Навън още валеше. Падащите като ледени игли капки проникваха и през най-топлата дреха, да не говорим за тънка лятна риза и памучни панталони. (Господин Тибс не си беше взел лененото яке.) Диърдре изхвърча на улицата, стиснала якето под мишница, и се блъсна в млад полицай. Въпреки наметалото и шлема вече беше подгизнал в изпълнение на служебния си дълг. Хвана я за лакътя.
— Съжалявам. Никой не може да напуска…
— Той свърши с мен; Том — искам да кажа главният инспектор. Виждали ли сте един възрастен човек? — Малката тълпа хора, които стояха навъсени под купчина цветни чадъри на отсрещния тротоар, наостриха уши, доловили напрежението в гласа на Диърдре. — С бяла коса… Моля ви… — изплака тя и се вкопчи като обезумяла в полицая, а по лицето й се стичаха сълзи и дъждовни капки. — Болен е.
— Изплъзна ми се от ръцете преди няколко минути; тичаше. Нямаше нито палто, нито… нищо.
— О, Боже…
— Тръгна по Карадайн Роуд. Успокойте се… Ако почакате малко, ще се свържа с…
Но вече говореше на нощния въздух, защото Диърдре избяга. Видя я миг по-късно да тича по лъскавия мокър асфалт — роклята й вече беше подгизнала, лицето й като ярко зеленикаво петно отразяваше светлините на светофара. И после изчезна.
След това разпитаха Роза. Ърнест я придружи до вратата на гримьорната. Вътре тя се отпусна на стола срещу Барнаби, обгърната с ореол от наелектризирани щраусови пера.
— Питай ме каквото искаш, Том — викна тя, но макар и смел, гласът й беше пропит от мъка. — Каквото искаш.
— Благодаря — отвърна главният инспектор, който и бездруго имаше намерение да направи точно това. — Сещаш ли се за някой, който би желал злото на бившия ти съпруг?
— Съвсем не — бързо отговори Роза. Но последвалият поглед трябваше да подскаже на нейния събеседник, че прямотата, с която подходи към същността на проблема, се приема донякъде като липса на финес. — Всички харесваха Еслин.
Барнаби повдигна рошавите си вежди. И в очите му проблесна едновременно сарказъм и шеговитост. Сякаш искаха да внушат колко е наясно, че тя се чувства задължена да говори такива неща, но сега, след като вече ги е казала, нека си спестят траурните церемонии и да минат към истинската работа. Дори да пофлиртуват с истината.
— Имам предвид — продължи Роза, приемайки предложението, — като цяло той, разбира се, беше ужасно нещастен.
— О?
— Кити… нали се сещаш? — погледна го тя многозначително и някак прикрито, сякаш признаваше греха на Кити през спуснат воал. — Един „мариаж дьо конвенанс“56 никога не е добро начало, нали? И разбира се, след като успя да го прикотка, тя, естествено, започна да му изневерява.
— С кого?
— Не би трябвало аз да го разгласявам.
— Напълно те разбирам.
— Дейвид Сми.
— Боже!
— Може да е просто слух, разбира се.
— Но детето все пак е на Еслин, нали?
— Така предполагаме всички. — Роза чудесно прецени колко да наблегне на избрания глагол. — Горкото мъниче.
Барнаби смени темата и нарочно придаде потвърди нотки на гласа си.
— А ти как се чувстваше, Роза? След развода?
Тя престана да се превзема и вихърът на чувствата обагри лицето й в яркочервено. Изглеждаше притисната до стената. И по-стара.
— Аз… наистина не виждам… какво общо има… има това с каквото и да било, Том. — Пое си дълбоко дъх, сякаш полагаше усилия да се овладее.
— Просто се интересувам от предисторията.
— Предисторията на какво?
— Човек никога не знае какво ще му влезе в работа.
Роза се поколеба и перата й затрептяха. Барнаби разбираше притесненията й. Всеки, когото разпитваше, изпитваше с пълна сила същите притеснения. За първи път през живота му се случваше хората, свързани с разследваното престъпление (а той не се съмняваше, че става въпрос за престъпление), да са му до един познати и жена му да знае по-добре и от него историята на всичките им настоящи и минали взаимоотношения. Това доста затрудняваше обичайните увъртания, усуквания, невинни лъжи, сериозни лъжи, полуистини и съзнателни опити да го пратят за зелен хайвер. Предимство, Барнаби. Поне веднъж.
— Ако трябва да съм съвършено честна, Том… — подхвана Роза, но замълча за миг и постави пръст с ален нокът върху носа си, сякаш да провери дали не е започнал бързо да расте.
56
Manage de convenance (фр.) — брак поради стечение на обстоятелствата, за удобство. — Бел.пр.