Пристигна човек от лабораторията по криминология, след него и Колин Дейвидсън, измъкнат по никое време от неговата помпозна масонска вечеря. След кратко разяснение на обстановката те отидоха да си вършат работата първо в мъжката гримьорна, за да я освободят за ползване. Къли отведе майка си вкъщи, Еслин замина за градската морга, а Барнаби повика двамата Евърард.
Клайв и Доналд — двойно олицетворение на човешкото злорадство, пристигнаха, подскачайки, с пламнали очи, в очакване на новото преживяване. Все още не бяха свалили грима си и лицата им имаха странния цвят на чайна роза, напомнящ старовремски розови корсети. Барнаби реши да ги разпитва заедно, защото познаваше навика им да се допълват и подтикват към все по-недискретни откровения. Сега двамата се перчеха и каканижеха като двойка казуари, два пъти предпазливо заобиколиха столовете, преди да кацнат върху тях. Впиха светналите си очички в сержант Трой и неговия бележник, а той, макар и притеснен, смело ги зяпна в отговор.
Сержантът обичаше мъжете да са си мъже и жените да са доволни от пола си. А човек просто не знаеше към кои да причисли тези двамата. Винаги се хвалеше, че познава обратните от километър разстояние, но специално за тази двойка изобщо не беше сигурен. Реши, че сигурно са били кастрирани в ранна детска възраст, и така се отърва от размисли по въпроса, тъкмо навреме, за да чуе как Барнаби пита братята дали имат представа кой би желал злото на мъртвия и да обърне бележника на нова страница.
— Виж, Том — започна Клайв Евърард, след като си пое дълбоко дъх, — честно казано, ще ми отнеме по-малко време да ти изредя кой не би искал да му стори зло. Ако ме питаш, в трупата няма човек, който по някое време да не е бил настроен срещу Еслин и да не му е пожелавал злото.
— Опитай да си малко по-конкретен.
— О, щом искаш конкретика… — Двамата се спогледаха, сияещи от злоба. — Да започнем с Диърдре. Той ни разказваше тази чудна история в гримьорната…
— Определено много смешна…
— За баща й…
— Смях и аплодисменти…
— И тя изведнъж изникна на вратата. Сигурно е чула как Еслин нарича баща й изкуфял старец…
— И той си е такъв, разбира се.
— Но да не мислиш, че тя би го признала? Отнесена… дезориентирана… съвсем…
— Съвсем — изкудкудяка Доналд. — Е, какво по-естествено от това тя да го заколи, за да го накаже за собствената си неволя? Опа… Прозвуча фройдистки. Съжалявам — заключи той, но не личеше да съжалява. Захилен като тиква, добави: — А и кой би имал по-добра възможност от нея?
— Станало е, когато е отишла да оповести петнайсет минути до началото, така ли? — попита Барнаби, спомняйки си, че когато мина зад кулисите преди представлението, съзря Диърдре и тя му се стори много напрегната.
— Точно така. Да ти разкажем ли цялата история? — предложи учтиво Клайв.
— Не — възпря го Барнаби. — Някой друг? — И докато те се наслаждаваха над многобройните възможности, Том уточни: — Какво ще кажете за Николас?
— Аа, ти си надушил тази малка трагедия. Ами… Еслин току-що беше открил, че малкото му котенце си има любовник.
— И трябва да призная — измърмори Доналд със срамежливо съжаление в очите, които не сваляше от сержант Трой, — че за това до голяма степен сме виновни ние.
— Но въобще не предполагахме, че той ще реагира така пресилено, както направи.
— Боже опази.
— В смисъл, той е пословичен със своето самодоволство.
— Ненаранимо.
— И с кого се предполагаше, че му изневерява тя?
— Ами ние чухме от Роза, а тя чула от Борис, той пък — от Ейвъри, който чул от Николас, че става въпрос за Дейвид Сми.
— А Николас откъде го е чул?
— Скъпи… той, изглежда, лично ги е видял — викна Доналд. — Вдигали шум до Бога в осветителната кабина на Тим.
Барнаби си помисли, че са се случвали и по-странни неща. Той самият никога не би допуснал, че Кити, чийто очарователен външен вид прикрива, Том беше сигурен, двулична малка егоистка, ще хареса флегматичния Дейвид. Но ако е търсила разнообразие, едва ли би намерила по-голяма противоположност на Еслин.