Ейвъри, доловил враждебността на Трой, реагира както обикновено — стана прекалено любезен, дори угоднически услужлив. Тим спокойно извъртя стола си така, че да седне с гръб към сержанта, и през цялото време не му обръщаше никакво внимание. В отговор на встъпителния въпрос на Барнаби и двамата заявиха, че са пристигнали в театъра в и половина, отишли са направо в стаята за почивка и са изпили по чаша „Кондриьо“ с Николас, който предпочел „Битер лимон“. После минали през гримьорните за обичайните, както ги определи Тим, „неискрени излияния и фалшиви благопожелания“. Не били пипали бръснача, нито били забелязали някой друг да го пипа. Влезли в осветителната кабина в осем без десет и останали там.
— Все пак излязохте оттам през антракта, нали?
— Ами… не — отрече Ейвъри.
— Дори не отидохте да вземете нещо за пиене?
— Вътре си имаме вино. Тим не може да пие „Ру’с ривендж“.
— Тогава сигурно само ми се е сторило? — гласът на Барнаби съвсем леко загатваше въпросителна интонация.
— О! Аз наистина изтичах до тоалетната — обади се Тим. — След като се прочисти хоризонтът.
— Да. Великолепно осветление.
— Нашата лебедова песен.
— В коя тоалетна отиде — за актьорите или за зрителите? — попита Барнаби.
— В актьорската. За другата имаше опашка.
— Сещате ли се за някаква причина, поради която някой би искал да навреди на Еслин? — продължи Барнаби.
Ейвъри започна да пърха като птиче, което опитва да се отдели от земята. За нещастие в този момент хвърли поглед към Трой и се блъсна в такава неподправена неприязън, че му трябваха цели пет минути, за да се съвземе. Притеснен, започна да говори бързо:
— Не беше лесен човек. Очакваше всички наоколо винаги да отстъпват пред него и ние, повечето, така и правехме. С изключение на Харолд, разбира се. Лично аз много го харесвах…
— О, за Бога, Ейвъри! — прекъсна го Тим. — И двамата сме вън от подозрение. Ние си бяхме в кабината. Няма защо да се занасяш.
— Ооо! — възкликна Ейвъри объркан, след това — облекчен. — Не бях помислил за това. „Пфу!“, както се казва. — Попи потта от, челото си с яркозелена кърпичка от мек плат с индийски десен. — Е, щом е така, нямам нищо против да си призная, че според мен Еслин беше абсолютно лайно. Така смятаха и всички останали.
Тим се засмя и почувства острия поглед на Трой в тила си.
— Някои вероятно повече от други? — подхвърли Барнаби.
— Ами… често хората не бяха достатъчно смели да му покажат открито отношението си.
— Или пък достатъчно нехайни.
— Моля? — Ейвъри изглеждаше озадачен, но готов да помогне като кутре, несхванало още съвсем номера, но нямащо нищо против да опита.
— Иска да каже — поясни Тим сдържано, — че са се прикривали, докато са замисляли удара.
Трой се почувства засегнат от бързината, с която Тим направи заключението. Собствените му мисловни процеси — колкото и да му се искаше да вярва, че все пак постига целта — бяха по-бавни. „Педерастите си са отвратителни — помисли си Трой, докато ръчкаше ожесточено с химикалката си в бележника, — обаче са умни…“.
— Няма ли да изразите предположение кой би го сторил?
— Не, разбира се — отсече Тим.
— Ейвъри?
— О… — Сякаш получил неочаквано предложение да изнесе лекция, Ейвъри се понадигна от стола си и пак потъна в него. — Ами… Кити примерно. В смисъл… сигурно не е била възхитена от брака с Еслин. Беше два пъти, че и повече, по-стар от нея и почти толкова забавен, колкото да прекараш една нощ с тонтон макутите57. Те, естествено, бяха обречени на неприятности още с появата на бебето.
— О? И защо?
— Еслин щеше да ревнува. Той не понасяше да не е център на внимание, а бебетата имат нужда от ужасно много грижи. Поне така разправят — добави той с копнеж, както се стори на Барнаби.
— Знаели сте, че си има любовник, нали?
— Така ни каза Николас — изчерви се Ейвъри и погледна доста предизвикателно към своя партньор. — И лично аз не я обвинявам.
За момента никой не можеше да измисли нещо, което да е от полза, затова Барнаби ги пусна да си вървят и се обърна към сержанта:
— Е, Трой. Какво смяташ?
Трой знаеше, че не го питат какво е мнението му за хомосексуалистите. Миналата година в Беджър Дрифт разследваха случай, в който беше замесен особено отблъскващ екземпляр от този животински вид, и Барнаби посрещна много хладно идеите на Трой как да бъдат ограничени проявите на този мъж. Шефът му беше странен човек: в много отношения твърд като стомана — по-твърд от железните мъже, които не допускаха, че някога ще ги пречупят, а сега си излежаваха присъдите — и същевременно си имаше куп слаби места. Не искаше да порицава на всеослушание неща, за който всеки знае, че са отвратителни. „Сигурно е от възрастта — помисли си Трой. — Добре е човек да проявява снизходителност“.
57
Лични гвардейци на диктатора Франсоа Дювалие, президент на Хаити (1957–1971), отговорни за тероризирането и убийствата на хора, обявени за врагове на режима. — Бел.пр.