— Би ли побързала, скъпа? Колкото по-скоро закараме стария човек в болница, толкова по-добре.
Диърдре се качи при шофьора, но кучето се беше шмугнало там преди нея. Щом тя седна и то се настани в скута й, разгъна навитата си рунтава опашка и внимателно обви с нея задните си части, после впери поглед през прозореца и не помръдна чак до Слоу.
Кити се настани спокойно. Проучи с пръсти красивото си лице, пооправи малко къдриците си, прие чаша чай от сержант Трой, комуто хвърли кокетен поглед, само дето не му намигна. Барнаби предположи, че Кити не просто изглежда, а наистина е съвсем спокойна. Като се имаше предвид сегашното й положение на основен заподозрян, нейната невъзмутимост означаваше или голяма хитрост, или абсолютна невинност, или пълна глупост. От трите възможности Барнаби беше склонен да заложи на последната. Започна с официалните съболезнования.
— Ужасна работа, Кити. Сигурно си страшно разстроена.
— Да. Ужасно. Наистина. — Сапфиреният поглед на Кити се плъзна настрани и спря, прелестен и похотлив, върху увенчаната с оранжева корона глава на Трой. Той вдигна очи, изчерви се, подсмръкна и заби поглед в земята.
— Имаш ли някаква представа кой би искал да навреди на мъжа ти?
— Много народ. Той беше абсолютна свиня.
— Разбирам — кимна Том. Очевидно с втората госпожа Кармайкъл нямаше да има проблемите, възникнали с първата. — И себе си ли включваш в това число?
— Определено.
— Но не ти си махнала тиксото?
— Само защото не се сетих първа.
„Смела жена — помисли си Трой. — А ти слушай внимателно тези бисери“.
— Двамата с Еслин заедно ли отидохте в театъра?
— Да. Аз отидох направо в гримьорната, преоблякох се и се гримирах. Бях на нокти. Питай Джойси.
— Във второ действие играта беше много жестока, нали? — Барнаби закрачи в кръг около Кити, скъсявайки разстоянието между двамата.
— Копеле. Щеше да ми счупи врата.
— Току-що е бил уведомен, че си имаш любовник, така ми казаха.
— Любовник! — възкликна Кити. И на хитрото й лице се изписаха последователно ужас, възмущение и разбиране. — Ето какво го е вбесило. Как, по дяволите, се е разчуло?
— Видели са те.
— Очарователно. Любопитни идиоти — намръщи се тя. — Къде са ме видели?
— В осветителната кабина.
— О, не — изсмя се Кити. Дрезгав прегракнал кикот. — Горкият Тим. Ще побеснее.
— Би ли ми съобщила кой е мъжът?
— Но… — започна тя и спря. Неволно появилата се изненада на лицето й изчезна и то стана гладко и предпазливо. — Всъщност, не. Ти, както личи, и сам се справяш много добре. Утре по това време сигурно вече ще знаеш името му, какво закусва и кой номер чорапи носи. Да не говорим за дължината на…
— Права си, Кити — прекъсна я Барнаби, забелязвайки весело пламъче в погледа на сержанта.
— Във всеки случай не беше в истинския смисъл любовна връзка. Не е нещо сериозно. По-скоро флирт… съвсем неангажиращ.
— Дали и мъжът ти би погледнал така на нещата?
— Изобщо не съм очаквала мъжът ми да разбира, за Бога!
— Кой, смяташ, му е казал?
— Сигурно ония двамата дребни любители на скандални истории. За тях най-голямото щастие е да обърнат някой голям хубав камък и после да ровят в тинята. Той разчиташе на тях за всички пикантерии.
— Разбрах, че след онзи страшен епизод на сцената си отишла да си отдъхнеш за малко зад кулисите…
— Даже не беше и за малко.
— … до масата с реквизита. Всъщност едва ли не върху подноса с купата сапунена течност и бръснача.
— Завъртях се там само за секунда.
— Повече не ти е и трябвало — уточни Барнаби. — Който е искал да свали лепенката, очевидно е трябвало да вземе бръснача и да го отнесе някъде, за да го направи. А едва ли не единственото място да си свърши работата необезпокояван е някоя заключена тоалетна. — Гласът му стана по-твърд. — Разбрах, че Диърдре те е открила именно в дамската тоалетна.
— Къде очакваш да ме открие? В мъжката?
— И тогава си казала, че, ако Еслин те пипне още веднъж, ще го убиеш.
Кити зяпна, внезапно пребледняла от уплаха. „Ама че късмет. Клюки. Шпиони. Перверзни воайори. А сега и тази проклета доносничка. Само да ми падне. Крава такава“!
— Не вини Диърдре — сряза я главният инспектор, почувствал, че най-малкото, което би могъл да направи за нещастното момиче, е поне да го спаси от поредния поток хули и обиди. — Чули са те чак зад кулисите.