Лицето на Барнаби изрази още по-дълбоко съжаление. Трой, седнал на един шезлонг (от „Относително казано“58) встрани от Харолд, наблюдаваше с удоволствието на познавач. Почти се чуваше как старият козел (или парният котел, поправи се остроумно сержантът) изпуска парата и се виждаше как на нейно място се настанява надутото му самомнение. После ще се появи и самодоволството — най-благодатната почва да принудиш някого да разкрие истината. (А не страхът или гневът, както обикновено се предполага.) Трой се опита да улови погледа на своя шеф, за да му засвидетелства възхищението си от маневрата, но не успя. Барнаби се бе отдал изцяло на ролята си.
„Актьори! — помисли си сержантът с едва забележима презрителна усмивка. — Много има да търсите, докато намерите някой сред вас да се мери с главния инспектор. Той има толкова изражения на лицето и оттенъци на гласа, колкото бълхи уличното куче, може да подражава на гугутката и на скорпиона, и дори на магарето, ако реши, че това ще му помогне да постигне целта си.“ Неведнъж Трой го беше виждал да клати глава, безмълвен и объркан, а свидетелите, почувствали се в безопасност от привидната му некомпетентност, продължаваха да дърдорят и не чуваха как приближават стъпките на тъмничаря. А освен това той си имаше една специална усмивка, която се виждаше само в момента, преди да щракне капанът. Понякога пред огледалото в банята вкъщи Трой се упражняваше да се усмихва така и се плашеше едва ли не до смърт. Сега Барнаби поздравяваше Харолд за чудесната му постановка.
— Благодаря, Том. Не е лесна пиеса, но както знаеш, гордея се с преодолените предизвикателства. Изобщо не бях доволен от първо действие, но във втората част настъпи голямо подобрение. Такова напрежение. И после да свърши по този начин… — Цъкна с език. — И разбира се, някои хора веднага обвиняват режисьора.
— Така е, боя се — съгласи се Барнаби, удивен от способността на Харолд да отсява важното. — А ти, струва ми се, почти не си се появявал зад кулисите?
— Не е съвсем така. Минах оттам пет минути преди началото, за да им пожелая бон шанс. А! Ти беше точно зад мен, мисля? После още веднъж в антракта, за да ги пришпоря се вземат в ръце.
— И не видя никой да се държи подозрително зад кулисите?
— Не, разбира се. Ако бях видял някого, щях да го спра. Предстояха ни още пет представления в края на краищата, а съботното е разпродадено до последния билет.
— Имаш ли някаква представа кой би отлепил лепенката от бръснача?
Харолд поклати глава.
— Много мислих, Том, както сигурно си представяш. Вероятно е някой от трупата. Такъв удар да ми нанесе, просто не разбирам защо.
— Или на Еслин.
— Моля?
— Може да се заключи, че Еслин е бил също толкова успешно саботиран, колкото и твоята постановка.
— Ооо… да, наистина. — Харолд сви устни замислено, с което искаше да покаже, че макар този поглед върху нещата да е съвършено нов за него, все пак не би го отхвърлил веднага. — В смисъл, Том, допускаш, че е нещо лично?
— Съвсем лично, бих казал.
Трой, почти светнал от удоволствие, се наведе напред твърде силно и счупи подпората на шезлонга. И докато се оправи, Барнаби стигна до въпрос с повишена трудност:
— Ти имаше ли някаква причина, поради която да желаеш смъртта на Еслин?
— Аз? — изквича Харолд. — Той беше основният ми изпълнител. Моята звезда! Сега ще трябва да започна всичко отначало и да обучавам Николас.
— Какви бяха според теб отношенията му с останалите от трупата?
— Еслин фактически нямаше отношения. При неговото положение да се поддържат отношения беше доста трудно. Аз имам същия проблем. Ако човек иска да запази авторитета си, налага се да е резервиран. Той, разбира се, винаги влачеше след себе си някоя жена.
— Не и след последния си брак, предполагам?
— Може би не: Впрочем сигурен съм, иначе всички щяхме да научим. Трябва да му се признае, че никога не е опитвал да крие изневерите си. Дори когато беше женен за Роза.
„Точно така — помисли си Трой, разгръщайки бележника. — Какъв е смисълът да изневеряваш, ако не парадираш с това“?
— Видя ми се много нещастна, бих казал.
— Роза винаги е можела да плаче по команда.
— И то много повече от настоящата титулярка — вмъкна главният инспектор.
58
Relatively Speaking — пиеса от английския драматург Алан Айкбърн, написана през 1968 г. — Бел.пр.