Взеха двайсетте километра до Костън по почти пустите пътища за по-малко от двайсет минути. Едва пред „Латимър“ стана ясно, че планът на Диърдре не е съобразен със сериозно непредвидено препятствие. В театъра нямаше никакви признаци на живот. Сградата беше тъмна, полицаят пред вратата бе изчезнал. Диърдре стоеше на паважа, осъзнала, че в чантата й са не само ключовете за вкъщи. Там бяха и ключовете за „Латимър“.
Неотдавнашните подозрения на шофьора отново изплуваха в съзнанието му и той натисна клаксона. Диърдре тръгна към театъра и в този момент забеляза как в стъклото се отрази висока дългуреста фигура като бостанско плашило, с щръкнала на всички страни коса. Натисна едното крило на вратата. Не помръдна. Диърдре се облегна на него с две ръце по-скоро, за да се опре на нещо, и усети, че поддава. Натисна с всички сили — все едно се опитваше да избута гигантски скален къс по нанагорнище. Диърдре влезе в тъмното фоайе. Тук сигурно все още има някой, помисли си тя, иначе защо ще оставят вратата незаключена? Или вероятно покрай цялата суматоха (сега й се струваше, че е било преди светлинни години) просто са забравили да я заключат. Поне ще си вземе чантата. Гледаше неясните очертания на стъпалата, водещи като скален склон към залата, и огромното, покрито с килими разстояние, което трябваше да измине, преди да стигне до тях.
Диърдре пристъпи. Клатушкайки се несигурно, направи още две крачки. После светлина заля фоайето, вратите на залата се отвориха широко и изникнаха две фигури. Замаяна, Диърдре видя как все още люлеещите се крила на вратата литнаха във въздуха. Стъпалата — също. И тогава главата й се удари с глух тътен в пода.
Всички презглава напускат сцената
Семейство Барнаби закусваха. Къли ядеше пресен ананас и кисело мляко. Барнаби, събрал цялата си решителност, току-що видя сметката на едно рохко яйце, което се тресеше като пача; Джойс слагаше върху поднос стъклена ваза с клонки калина.
— Обзалагам се — обади се Къли, — че, абсолютно всички, които са били на театър снощи, сега предъвкват трагедията заедно с бекона и яйцата.
Допреди минута и те правиха съвсем същото. Къли отбеляза, че Харолд поне не може да се оплаква от липса на „веризмо“, и веднага остро я разкритикуваха за тази проява на безчувственост. Тя обаче скоро пак се върна на темата:
— Според вас дали в заговора е замесена веселата вдовица?
— Не е изключено.
— Бас ловя, че е така. Като във филм на ужасите. „Млекарят винаги идва по два пъти“.
— Дръж се прилично, Къли.
— Има и друга възможност — разсъждаваше Барнаби на глас, докато се опитваше да изтръска хапче от флакончето, — да е била Диърдре.
— Горката Диърдре! — възкликна Джойс машинално. После с многозначителен поглед върху хапчето цъкна с език — беше убедена, че тези хапчета са само забавна превземка на мъжа й.
— Спри да говориш така. Всички престанете да говорите така.
— Какво искаш да кажеш, скъпа? — попита майка й.
— Това постоянно отношение към нея като към някой, достоен за съжаление.
— Обяснимо е — защити се Джойс. — Животът й е толкова тъжен. Ти си имаш всичко. Би трябвало да си по-мила.
— И откога това, че си имаш всичко, те прави добър? Ти и татко я съжалявате. Ужасно е обедно, покровителствено. Да съжаляваш някого, не значи, че си добър. Съжалението прави хората лениви, пасивни. А който си го търси, не заслужава уважение.
Барнаби изгледа своята красива и умна дъщеря впечатлен, а тя продължи:
— При последната ваканция вкъщи мама й обясняваше как трябвало да отслабне и да си сложи контактни лещи. Беше толкова… сантиментално. Все едно е Пепеляшка. Диърдре си е достатъчно интересна и интелигентна и така. Сигурна съм, че би завъртяла на малкия си пръст мнозина в „Латимър“, стига да й дадат възможност. Тя има такъв талант да ръководи нещата зад кулисите, че би й завидял дори кардинал Уолси59. За Бога, мамо — добави тя, като видя, че Джойс вади буркана с нескафето, — не й давай от този боклук. И без това ще й бъде трудно да се събуди тази сутрин. Направи й еспресо, донесла съм филтри.
Джойс взе филтър от кутията, купена от „Марк енд Спенсър“, и го постави над чашата. Къли винаги носеше разни неща, които смяташе, че ще й липсват, когато се връща у дома — една от причините баща й да я чака с такова нетърпение. Сега тя попита:
— Може ли довечера да ядем зеленчуковата лазаня? Във фризера е.
59
Кардинал Уолси — историческа личност, но и герой от пиесата „Хенри VIII“ — безскрупулен интригант, чиито машинации определят мрачната атмосфера в пиесата. — Бел.пр.