„Винаги опираме до това — помисли си Поаро на излизане от кабинета. — Джеймс Бентли създавал лошо впечатление у хората.“ Детективът се утеши, като си припомни всички онези убийци, които бе познавал и които повечето хора намираха за очарователни.
II.
— Извинете ме, имате ли нещо против, ако седна при вас и поговорим?
Поаро, настанил се на една малка масичка в „Синята котка“, вдигна стреснато поглед от менюто, което изучаваше. В „Синята котка“, с нейните дъбови мебели и калайдисани тигани, беше доста тъмно, но младата дама, която седна до детектива, ярко се открояваше на тъмния фон.
Тя имаше златиста коса и бе облечена в синьо-зелен костюм. Нещо повече, Еркюл Поаро съзнаваше, че я бе виждал някъде.
Тя продължи:
— Вижте, неволно чух някои неща от това, което казахте на господин Скатъл.
Поаро кимна. Даваше си сметка, че в кабинетите на Бредър и Скатъл се подслушват по-скоро за удобство, отколкото за разкриване на тайни. Това никак не го притесни, още повече че сам желаеше повече публичност.
— Вие пишехте на машина — отбеляза той. — Седяхте отдясно на задния прозорец.
Жената кимна. Зъбите й се бялнаха в успокояваща усмивка. Много здрава млада жена, с едра фигура, която срещна одобрението на Поаро. Около трийсет и три или трийсет и четири годишна, прецени той, по природа тъмнокоса, но кой ли се подчинява на природата?
— Става дума за господин Бентли — рече тя.
— Какво за господин Бентли?
— Той ще обжалва ли? Означава ли това, че има нови доказателства? О, толкова съм доволна. Не можех, просто не можех да повярвам, че го е извършил.
Поаро вдигна вежди.
— Значи вие не вярвате, че той го е извършил — изрече бавно.
— Ами поне в началото не. Мислех, че може би е грешка. Но после уликите… — Тя спря.
— Да, уликите — каза детективът.
— Просто като че ли няма кой друг да го е направил. Помислих си, че вероятно е мръднал малко.
— Той изглеждал ли ви е малко… как да кажа… странен?
— О, не. Поне не в този смисъл. Беше просто срамежлив и непохватен, както всеки друг би могъл да бъде. Истината е, че не даваше всичко от себе си. Не беше особено самоуверен.
Поаро я погледна. Тя положително беше уверена в себе си. Вероятно притежаваше достатъчно увереност за двама.
— Харесвахте ли го? — попита.
Жената се изчерви.
— Да, беше ми симпатичен. Ейми, другото момиче от службата, му се присмиваше и го наричаше „мухльо“. Но аз го харесвах. Беше внимателен и учтив и наистина знаеше много. Имам предвид неща от книгите.
— А, да, неща от книгите.
— Майка му му липсваше. Била болна от години. Всъщност не точно болна, но в никакъв случай не била здрава. Той правел всичко за нея.
Поаро кимна. Познаваше тези майки.
— Разбира се, тя също се е грижила за него. Искам да кажа, че е внимавала за здравето и гърдите му през зимата, какво е ял и прочие.
Детективът отново кимна и попита:
— Бяхте ли приятели?
— Не знам, не съвсем. Беше ни приятно понякога да разговаряме. Но след като напусна работата си тук, аз… не съм го виждала много често. Веднъж му писах приятелско писмо, но той не ми отговори.
Поаро внимателно попита:
— Но вие го харесвате, нали?
Тя отговори доста предизвикателно:
— Да, харесвам го…
— Това е чудесно — каза той.
Мислите му се върнаха към деня на неговия разговор с осъдения затворник… Ясно видя Джеймс Бентли. Пепелявосивата коса, слабото недодялано тяло, ръцете с изпъкналите кокалчета, големите китки, адамовата ябълка на хилавия му врат. Представи си прикрития, смутен, почти лукав поглед. Това не бе прям човек, не можеше да се довери на думата му — потаен, лъжлив човек, с неприятен, мънкащ говор… Такова впечатление би оставил Джеймс Бентли и у най-повърхностния наблюдател. Такова бе и впечатлението, което той направи от подсъдимата скамейка. На човек, който изрича лъжи, краде пари и като нищо би могъл да удари по главата една стара жена…
Но на полицейския началник Спенс, който добре познаваше хората, не бе произвел такова впечатление. Нито върху Еркюл Поаро… А сега и това момиче.
— Как се казвате, мадмоазел? — попита я той.
— Мод Уилямс. Мога ли да направя нещо, с което да помогна?
— Мисля, че можете. Някои хора вярват, госпожица Уилямс, че Джеймс Бентли е невинен. Те се стремят да докажат това. А аз съм натоварен с това разследване. И мога да заявя, че вече значително съм напреднал, да, значително съм напреднал.