Тази лъжа Поаро изговори, без да се изчерви. Според него това бе много необходима лъжа. Някой някъде трябваше да бъде силно обезпокоен. Мод Уилямс щеше да говори, а думата е като камък, хвърлен в езеро — образува кръгове, които се разширяват и обхващат все по-голямо пространство.
Детективът рече:
— Казвате, че често сте разговаряли с Джеймс Бентли. Разказвал ви е за майка си и за живота си вкъщи. Споменавал ли ви е някога дали той и майка му са били в лоши отношения?
Жената се замисли.
— Не… Не това, което вие имате предвид. Според мен майка му не обичаше много младите момичета.
— Майките на преданите синове никога не обичат младите момичета. Не, имам предвид нещо повече от това. Някаква семейна вражда или враг, някой, който му е имал зъб за нещо?
Тя поклати глава.
— Никога не е споменавал подобно нещо.
— А говорил ли ви е за хазяйката си, госпожа Макгинти?
Момичето леко потръпна.
— Не конкретно за нея. Веднъж ми каза, че твърде често му поднасяла пушена риба и че била разстроена, тъй като загубила котката си.
— Споменавал ли е някога, моля, бъдете откровена, че знае къде хазяйката му държи парите си?
Цветът се отдръпна от лицето й, но тя предизвикателно повдигна брадичката си.
— Фактически, да. Говорехме за хора, които нямат доверие в банките, и той заяви, че хазяйката му държала спестените си пари под една дъска на пода. Каза го така: „Бих могъл да се възползвам от тях, по което и да е време, когато нея я няма.“ Не звучеше точно като шега, той никога не се шегуваше, по-скоро сякаш нейното нехайство наистина го тревожеше.
— А — рече Поаро, — това е добре. Искам да кажа от моя гледна точка. — Когато Джеймс Бентли мисли за кражба, тя му изглежда като действие, което би могъл да извърши някой друг, но не и той самият. Разбирате ли, би могъл да каже: „Един ден някой ще я удари по главата заради парите.“
— Във всеки случай той не е имал това предвид.
— О, не. Но думите, колкото и безобидни да са, издават що за човек си. Умният престъпник никога не би си отворил устата, но престъпниците рядко са умни, обикновено са празноглави и много бъбриви — затова и повечето от тях биват залавяни.
Мод Уилямс рязко отвърна:
— Но все някой трябва да е убил старата жена.
— Естествено.
— Кой тогава? Знаете ли? Имате ли представа?
— Да — излъга Еркюл Поаро. — Мисля, че имам доста добра представа. Но още сме едва в началото на разследването.
Младата жена погледна часовника.
— Трябва да се връщам. Почивката ни е само половин час. Тук, в Килчестър, е така. Преди това работех в Лондон. Ще ме уведомите ли, ако има нещо, което мога да направя, което наистина е по силите ми да направя?
Поаро извади визитната си картичка. На нея написа Лонг Медоус и телефонния номер.
— Можете да ме намерите там.
Името му, забеляза той с неудовлетворение, не й направи особено впечатление. Не можеше да не отбележи, че на младото поколение изключително много му липсват познания за известни личности.
III.
Поободрен, Еркюл Поаро хвана автобуса за Бродхини. Във всеки случай съществуваше още един човек, който споделяше неговото убеждение, че Джеймс Бентли е невинен. Бентли не бе толкова недружелюбен, както искаше да се изкара.
Мислите му се върнаха към затворника. Какъв унил разговор беше това! Поаро не успя да пробуди надежда в него, нито да предизвика интереса му.
„Благодаря — бе отвърнал с безразличие Бентли, — но не мисля, че някой може да направи каквото и да било.“
Той беше сигурен, че няма никакви врагове.
„Когато хората едва забелязват, че си жив, няма вероятност да имаш врагове.“
„А майка ви? Тя имала ли е неприятели?“
„Положително не. Всички я харесваха и уважаваха.“
В тона му се бе прокраднало негодувание.
„А приятелите ви?“
В отговор Джеймс Бентли бе казал или по-скоро смотолевил:
„Аз нямам приятели…“
Но това не беше съвсем вярно. Ето че Мод Уилямс се оказа негов приятел.
„Каква чудесна милост ни оказва Природата с това — мислеше си Еркюл Поаро, — че за всеки мъж, колкото и непривлекателен да изглежда, винаги се намира някоя жена.“
Въпреки сексапилния външен вид на госпожица Уилямс той подозираше, че тя всъщност е от типа на майките-закрилници. Тя притежаваше качествата, които липсваха на Джеймс Бентли — енергия, нежелание да бъде победена, решителност да постигне успехи.