Това не събуди интереса му. Той смътно си припомни един малък абзац от вестниците. Това убийство не го заинтригува. Някаква окаяна стара женица била ударена по главата заради няколко лири. Още едно проявление на днешната безчувствена бруталност.
Поаро зави към вътрешния двор на сградата, в която живееше. Както винаги сърцето му се изпълни с радост. Гордееше се с дома си. Това бе една чудесна симетрична сграда. Асансьорът го изкачи на третия етаж, където се намираше големият му луксозен апартамент с безупречно хромирани кранчета в кухнята и банята, с квадратни фотьойли и строго правоъгълни орнаменти. Наистина можеше да се каже, че в апартамента му няма нищо излишно.
След като отключи вратата си и влезе в правоъгълното бяло преддверие, Джордж, неговият прислужник, пристъпи към него.
— Добър вечер, сър. Тук е… един джентълмен, който желае да ви види.
Той сръчно пое палтото на Поаро.
— Така ли? — Поаро бе усетил едва забележимата пауза преди думата „джентълмен“. Като истински сноб Джордж беше експерт в преценките си за хората.
— Как се казва?
— Някой си господин Спенс.
— Спенс. — Отначало името не му подсказа нищо, макар…
Спирайки за секунда пред огледалото, за да приглади до съвършенство мустаците си, Поаро отвори вратата на дневната и влезе. Човекът, седнал в един от големите квадратни фотьойли, се изправи.
— Здравейте, мосю Поаро. Надявам се, че ме помните. Измина доста време… Полицейски началник Спенс.
— Ама, разбира се. — Поаро дружелюбно разтърси ръката му.
Полицейският началник Спенс от Килчестър. Един много интересен случай, който беше… както Спенс се бе изразил, много, много отдавна…
Поаро предложи на госта си различни освежителни напитки. Мента? Бенедиктин? Какао?
В този момент Джордж влезе с поднос, върху който имаше бутилка уиски и сифон.
— Или бира, ако я предпочитате, сър? — промърмори той към посетителя.
Широкото червендалесто лице на Спенс светна.
— За мен бира — каза.
Още веднъж Поаро се удиви от способностите на Джордж. Самият Поаро нямаше никаква представа, че в апартамента му се намира бира, и му се видя съвсем непонятно, че тя може да бъде предпочитана пред сладкия ликьор.
Когато пенливата халба бе вече при Спенс, Поаро си наля от тясна стъкленица искрящо зелена мента.
— Очарователно е от ваша страна, че сте дошли да ме видите — каза. — Очарователно. Откъде идвате?
— От Килчестър. Ще се пенсионирам след шест месеца. Всъщност трябваше да бъда пенсиониран преди година и половина, но ме помолиха да остана.
— Много умно — отвърна Поаро прочувствено. — Постъпили сте много умно…
— Наистина ли? Чудя се. Не съм сигурен.
— Да, да, много умно — повтори. — Нямате представа от дългите часове на скуката.
— О, доста работа ще имам, след като се пенсионирам. Миналата година се преместихме в нова къща и си имахме грижи. Голяма градина и при това безсрамно запусната. Така и не можах да се заема с нея както трябва.
— Значи обичате да се занимавате с градини. И аз опитах веднъж — отидох в провинцията и реших да отглеждам тиквички, но нищо не излезе. Нямам нужната нагласа.
— Трябваше да видите моите тиквички миналата година — каза Спенс въодушевено. — Бяха страхотни! И розите ми — харесвам розите. Ще имам… — Той се спря. — Само че аз не съм дошъл за това.
— Но моля ви, дошли сте при стар приятел и това е така мило. Много ви благодаря.
— Страхувам се, че има и друго, мосю Поаро. Ще бъда откровен. Дошъл съм, за да искам нещо от вас.
Поаро деликатно промърмори:
— Вероятно сте ипотекирали дома си? Ако е за заем…
Полицейският началник го прекъсна ужасено:
— О, господи боже, не става дума за пари! Нищо подобно.
Поаро изви ръце в изискан жест на извинение.
— Моля за прошка.
— Ще ви кажа направо, макар да знам, че е много нахално от моя страна. Ако ме отпратите с празни ръце, няма да се разсърдя.
— Как може да говорите така — отвърна Поаро. — Продължете.
— Става дума за случая Макгинти. Може би сте прочели за него?
Домакинът поклати глава.
— Да, но просто така, без да му обръщам някакво внимание. Госпожа Макгинти — една възрастна жена в магазин или къща. Мъртва. А как умря тя?
Спенс се втренчи в него и изрече:
— Господи! Как не съм се сетил досега? Невероятно! Изобщо да не ми дойде наум!