Госпожа Макгинти се е ровела в чуждите дела. Била е честна, но доста любопитна. А хората пазят какви ли не неща — глупави, безсмислени вехтории от миналото. Пазят ги от сантименталност или просто ги забравят някъде.
Госпожа Макгинти е видяла някъде стара снимка и по-късно я е разпознала в „Санди Комет“. Чудела се дали не може да изкара малко пари от тази история…
Поаро живо се изправи.
— Благодаря ви, госпожице Хорсфол. Простете за въпроса, но писаното от вас по случаите беше ли достоверно? Например аз забелязах, че погрешно е дадена годината, в която се състоя процесът срещу Крейг — в действителност той беше една година по-късно, отколкото твърдите вие. А в случая „Кортланд“, доколкото си спомням, името на съпруга беше Хърбърт, не Хюбърт. Лелята на Лили Гамбъл живееше в Бъкингамшир, а не в Бъркшир.
Жената размаха цигарата си:
— Скъпи мой, точността няма значение. Всичко отначало докрай е една романтична фантасмагория. Аз само понагласих фактите, поукрасих ги малко и хоп — готово.
— Това, което се опитвам да кажа, е, че дори характерите на вашите героини не съответстват точно на своите прототипове.
Памела изцвили като кон:
— Разбира се, че не съответстват. А вие какво си мислите? Не се и съмнявам, че Ева Кейн е била малка кучка, а не невинна жертва! Що се отнася до тази Кортланд — защо тя е страдала мълчаливо в продължение на осем години заради този садистичен перверзен тип? Защото той е бил червив с пари, а романтичният й приятел е нямал и петак.
— А трагичното дете Лили Гамбъл?
— Само да ми падне, ще видите тогава дали ще й позволя да ми размахва топори!
Поаро щракна с пръсти:
— Напуснали са страната. Отишли са в Новия свят, в чужбина, за да започнат „нов живот“. И нищо не подсказва, че впоследствие са се върнали отново тук, нали?
— Не, нищо — съгласи се госпожица Хорсфол. — А сега наистина трябва да бързам…
По-късно същата вечер Поаро позвъни на Спенс.
— Тъкмо се чудех какво става с вас, Поаро! Научихте ли нещо ново, каквото и да било?
— Проведох няколко разговора — мрачно отвърна детективът.
— Е, и?
— Резултатът от тях е следният: жителите на Бродхини са много добри хора.
— Какво искате да кажете, мосю Поаро?
— Помислете сам, приятелю мой. „Много добри хора.“ Имало е случаи, когато това е било мотив за убийство.
Девета глава
I.
„Много добри хора“ — промърмори Поаро, като зави при Кросуейс, близо до гарата.
От медната плочка на вратата ставаше ясно, че там живее доктор Рендъл.
Докторът беше весел мъжага на около четирийсет години. Той поздрави госта си с подчертано внимание.
— За нашето малко селце е чест да посрещне великия Еркюл Поаро.
— О, о! — Поаро беше поласкан. — Значи сте чували за мен?
— Разбира се, че съм чувал. Кой не е чувал за вас?
Отговорът би бил опасен за самолюбието на Поаро. Той просто вежливо отвърна:
— Имам късмет, че ви заварих у дома.
Което, разбира се, не бе самата истина. Посещението му по това време беше резултат от съвсем точна преценка. Доктор Рендъл се усмихна и сърдечно продължи:
— Идвате тъкмо навреме. Трябва да съм в кабинета си след четвърт час. А сега с какво мога да ви помогна? Разкъсван съм от любопитство да разбера защо сте дошли в нашето селце. На почивка или сте на път да разкриете някое престъпление?
— Става въпрос за убийство, извършено преди време.
— Преди време ли? Не си спомням…
— Госпожа Макгинти.
— Ах, да, разбира се, разбира се, бях забравил. Само не казвайте, че още се занимавате с това след толкова време?
— Мога да ви доверя, че съм нает от защитата, за да събера нови доказателства, въз основата на които присъдата да бъде обжалвана.
Доктор Рендъл остро попита:
— Но какви нови доказателства можете да съберете?
— Това, уви, не съм в състояние да ви кажа.
— О, да, разбира се, моля да ме извините.
— Натъкнах се на някои неща, които, осмелявам се да кажа, са много любопитни. Много… как да кажа… те определено подтикват към размисъл. Дойдох при вас, доктор Рендъл, защото разбрах, че госпожа Макгинти е работела от време на време в дома ви.
— О, да, да. Тя беше… какво ще кажете да пийнем по една чашка? Шери? Уиски? Предпочитате шери ли? Аз също. — Той донесе две чаши и като седна, продължи: — Идваше веднъж седмично, за да помага в почистването на къщата. Имам много добра прислужница, чудесна, но що се отнася до медните предмети и особено до търкането на кухненския под, моята госпожа Скот все се оплаква от болки в коленете. Госпожа Макгинти си вършеше отлично работата.