— Мислите ли, че тя беше искрен човек?
— Искрен човек ли? Странен въпрос. Едва ли ще мога да ви кажа — просто няма откъде да зная. Според мен — като че ли да.
— Значи ако тя споделеше нещо с някого, според вас това би било истина?
Доктор Рендъл изглеждаше леко объркан:
— О, не бих искал да се задълбочавам чак толкова! Всъщност я познавах съвсем слабо. Мога да попитам госпожа Скот — тя ще ви осведоми по-добре.
— Не, не. По-добре не го правете.
— Изостряте любопитството ми — призна си доктор Рендъл. — Какво е разправяла тя? Наклеветила ли е някого?
Поаро само поклати глава и каза:
— Разбирате ли, засега всичко трябва да се пази в тайна. Аз съм в началото на разследването.
Лекарят отвърна доста сухо:
— Но трябва да побързате, нали?
— Прав сте. Разполагам с много малко време.
— Трябва да ви призная, че ме учудвате… Всички ние тук, в Бродхини, бяхме сигурни, че Бентли го е извършил. И дума не можеше да става за съмнение.
— Изглеждало е съвсем обикновено и скучно престъпление, крайно безинтересно. Това ли искате да кажете?
— Да, да. Вие го обобщихте точно.
— Познавате ли Джеймс Бентли?
— Идвал е при мен веднъж или два пъти като пациент. Притесняваше се за здравето си. Предполагам, че е бил доста разглезен от майка си. Това се случва твърде често. Имаме още един такъв случай в Бродхини.
— Така ли?
— Да. Госпожа Апуърд. Съвсем е полудяла по сина си. Не го пуска да се отдели от полата й. Той е умно момче — не толкова умно, колкото си мисли, между нас казано, но определено е надарен. Нашият Робин е изгряващ драматург.
— Семейство Апуърд отдавна ли живее по тези места?
— От три или четири години. Никой не се задържа дълго в Бродхини. Първоначално селището представлявало няколко къщи, разположени около Лонг Медоус. Доколкото разбрах, и вие сте отседнали там?
— Да — отвърна Поаро без въодушевление.
Доктор Рендъл изглеждаше развеселен.
— И това ми било квартира за гости, моля ви се! Тази млада жена нищо не разбира от поддържане на истинска квартира за гости. През целия си съпружески живот е живяла в Индия, където рояк прислужници тичали вместо нея. Бас ловя, че ви липсва комфорт. Никой не отсяда там за дълго. А що се отнася до горкия Самърхейс, той се опитва да придаде приятен вид на градината, като по цял ден подрязва храстите, но досега нищо не е постигнал. Добър човек е, но няма понятие от търговски подход, а в днешно време той е крайно нужен, ако искаш да оцелееш. Не си тръгвайте с убеждението, че лекувам болните. Аз само попълвам формуляри и подписвам документи. Обаче семейство Самърхейс са ми симпатични. Тя е очарователно създание и въпреки че Самърхейс има дяволски характер и е склонен да се влияе от настроението си, него също си го бива. Само ако познавахте стария полковник Самърхейс! Съвсем необуздан човек и горд като дявола.
— Бащата на майор Самърхейс ли?
— Да. Когато умря, старият не остави много пари, а освен това и тежкият данък наследство им дойде пряко силите, но те са решени да не напускат този дом. Човек се чуди дали да им се възхищава, или да ги нарече глупаци!
Той погледна към часовника си.
— Не бива да ви задържам — рече Поаро.
— Все още имам няколко минути. Освен това искам да ви запозная със съпругата си. Нямам представа къде е тя. Беше страшно заинтригувана, когато разбра, че сте тук. И двамата обичаме престъпленията. Четем много за тях.
— Криминална, художествена литература или неделните вестници? — попита Поаро с усмивка.
— И трите.
— Стигате ли дотам, че даже да четете „Санди Комет“?
— Какво би представлявала неделята без него? — засмя се Рендъл.
— Бяха публикували няколко интересни статии преди около пет месеца. Едната от тях разказваше за жени, които са били въвлечени в убийства, и за трагедията на техния живот.
— Да, спомням си тази статия. Обаче в нея имаше доста глупости.
— Така ли мислите?
— Е, разбира се, за случая Крейг знам само от статията, но за един от другите — за Кортланд например — мога да ви уверя, че тази жена не беше трагична жертва. Тя си беше твърде порочна. Твърдя го, защото един мой чичо беше посетил мъжа й. Той положително не беше стока, но и тя не оставаше по-назад. Този глупак, мъжът й, бил изцяло под нейно влияние и тя го подтикнала към убийството. След това той бил изпратен в затвора, а тя изчезнала. Станала богата вдовица и се омъжила за друг.