— Всичко беше толкова потискащо. И този ужасен неин наемател! Не мисля, че е бил съвсем в ред. Очевидно е бил доста образован, а това още повече влошава нещата, нали?
— Нима?
— Да, поне аз мисля така. Толкова брутално престъпление, извършено с брадвичка за месо. Уф!
— Полицията така и не е намерила оръжието — възрази Поаро.
— Предполагам, че го е захвърлил в някое езеро или нещо от този род.
— Те претърсиха всички езера — намеси се Дирдри. — Сама ги видях.
— Скъпа — въздъхна майка й, — не ми разказвай тези отвратителни неща. Знаеш колко много мразя такива гадости! Става ми лошо.
Момичето яростно се нахвърли срещу Поаро:
— Спрете да я разпитвате. Не й се отразява добре. Тя е ужасно чувствителна. Дори не чете детективски романи.
— Моите извинения — отвърна той и се изправи. — Имам едно-единствено съображение. Един човек ще бъде обесен след три седмици. Ако той не е извършил престъплението…
Госпожа Уедърби се подпря на лакът.
— Но, разбира се, че той е убиецът — пискливо извика тя. — Разбира се, че е той!
Поаро поклати глава.
— Не съм убеден.
Той бързо напусна стаята. Докато слизаше по стълбите, момичето се втурна след него. Застигна го в коридора.
— Какво искате да кажете? — попита.
— Това, което казах, мадмоазел.
— Да, но… — Тя се спря.
Поаро нищо не отвърна. Дирдри Хендерсън бавно изрече:
— Вие разстроихте майка ми. Тя ненавижда такива неща — грабежи, убийства и насилие.
— В такъв случай за нея убийството на госпожа Макгинти, която е работела при вас, е било голям шок.
— О, да. Да, разбира се, че беше.
— Майка ви се е терзаела, нали?
— Не искаше и да чуе за случая… Ние… Аз… Ние се опитахме да… да й спестим някои неща. Цялото това зверство.
— Ами войната?
— Слава богу, наоколо нямаше никакви бомбардировки. Разбира се, не можех да излизам от къщи. Майка ми имаше нужда от мен. И после прислужниците. Естествено, майка ми никога не е вършила домакинска работа — тя не е достатъчно силна за това. Беше ужасно трудно да намерим каквато и да било прислуга. Ето защо госпожа Макгинти беше истинска находка за нас. Оттогава тя започна да идва вкъщи. Много добре се справяше със задълженията си. Но, разбира се, нищо вече не е като преди.
— Това не ви ли харесва, мадмоазел?
— На мен ли? О, не, защо да не ми харесва? — Тя изглеждаше учудена. — Но за майка ми е различно. Тя живее доста много с миналото.
— Някои хора го правят — отвърна Поаро. Зрителната му памет отново го върна в стаята, където беше преди малко. Едното чекмедже на бюрото беше наполовина издърпано. То беше пълно с всякакви джунджурии: копринена възглавничка за игли, счупено ветрило, сребърна каничка за кафе, някои стари списания. Чекмеджето беше прекалено пълно, за да може да се затвори. Поаро каза тихо: — Хората пазят разни неща, спомени от минали дни, като например програма от театрално представление, ветрила, снимки на стари приятели, дори менюта от ресторанти, защото като гледат тези предмети, старите спомени оживяват.
— Навярно е така — каза тя. — Самата аз не съм такава. Никога не пазя нищо.
— Вие гледате напред, а не назад, нали?
Дирдри бавно отвърна:
— Не зная дали гледам към нещо… Искам да кажа, че настоящето ми е напълно достатъчно. Не е ли така?
Входната врата се отвори и висок, слаб, възрастен мъж влезе в коридора. Като видя Поаро, той застина. Хвърли поглед на Дирдри и веждите му въпросително се повдигнаха.
— Това е вторият ми баща — каза тя. — А вашето име?
— Аз съм Поаро. Еркюл Поаро — отвърна детективът с присъщия си смутен вид на човек, произнесъл кралско звание.
Господин Уедърби не изглеждаше впечатлен. Той само каза „А!“ и се обърна да закачи палтото си. Дирдри проговори:
— Господин Поаро е дошъл да разпитва за госпожа Макгинти.
Господин Уедърби остана за секунда неподвижен, след което окачи палтото си на закачалката.
— Много интересно — каза той. — Тя беше убита преди няколко месеца и въпреки че работеше при нас, нямаме никаква информация за нея или за семейството й. Ако имахме такава, щяхме да я предоставим на полицията.
С тези думи възрастният мъж показа, че разговорът е приключил. Погледна часовника си.
— Предполагам, че обедът ще бъде сервиран след четвърт час.
— Страхувам се, че днес той доста ще закъснее.