— Робин, бъди внимателен. — После се обърна към Поаро: — Това е много интригуващо, мосю Поаро.
— Значи Морийн Самърхейс беше права — възкликна синът. — Тя ми разказа някаква дълга история за това какво е да имаш детектив в къщата си. Според нея било страшно забавно. Всъщност работата, за която сте дошли, е доста сериозна, нали?
— Разбира се, че е сериозна — намеси се госпожа Оливър. — Пред вас стои истински детектив.
— Но кой е бил убит? Или става дума за току-що изровен труп и всичко се пази в пълна тайна?
— Не се пази в тайна — обади се Поаро. — Убийството… е, вие знаете вече за него.
— Госпожа Мак… как й беше името, прислужница, убита миналата есен — каза госпожа Оливър.
— О! — В гласа на Робин Апуърд прозвуча разочарование. — Мислех, че този случай е приключен.
— Не, не е приключен — поясни писателката. — Арестували са не този, когото трябва, и той ще бъде обесен, ако мосю Поаро не открие истинския убиец навреме. Всичко е толкова вълнуващо!
Робин приготви напитките.
— „Уайт Лейди“ за теб, Мадре.
— Благодаря ти, момчето ми!
Поаро леко се намръщи. Домакинът поднесе чаши на госпожа Оливър и на него.
— Е, добре — каза Робин. — Да пием за престъплението! — Той отпи от чашата си. — Едно време тази жена работеше тук.
— Госпожа Макгинти ли? — попита гостенката.
— Да, нали, Мадре?
— Когато казвам, че е работила тук, имам предвид, че е идвала веднъж седмично.
— Но понякога и през ден.
— Що за човек беше тя? — попита госпожа Оливър.
— Страшно респектираща — отвърна Робин — и маниакално чиста. Тя притежаваше ужасния навик да почиства всичко и да подрежда нещата в чекмеджетата така, че просто да не можеш да откриеш кое къде се намира.
Госпожа Апуърд каза с леко мрачен хумор:
— Ако няма някой като нея, който да почисти веднъж седмично, скоро няма да можеш да се движиш в тази малка къща.
— Зная, Мадре, зная. Но ако нещата не си стоят там, където аз ги слагам, просто не мога да работя. Всичките ми бележки се разбъркват.
— Досадно е да си така безпомощен като мен — каза госпожа Апуърд. — Имаме предана стара прислужница. Но това, с което може да се справи тя, е само готвенето.
— Какво й е? — попита госпожа Оливър. — Да не страда от артрит?
— Нещо такова. Боя се, че скоро ще трябва да си намеря постоянна болногледачка. Толкова е досадно! Обичам да бъда независима.
— Моля те, не се натоварвай с такива мисли — каза синът. Той я потупа по рамото.
Внезапно тя му се усмихна с нежност:
— Робин е добър към мен, както дъщеря към майка си. Той прави всичко. Мисли за всичко. Никой не би могъл да бъде по-грижовен.
Те се усмихнаха един на друг. Еркюл Поаро се изправи.
— Уви — изрече той. — Време е да вървя. Трябва да направя още едно посещение и след това да хвана влака. Мадам, благодаря за гостоприемството. Господин Апуърд, желая ви успех в работата.
— И на вас с вашето убийство — каза писателката.
— Това истина ли е, мосю Поаро — попита Робин Апуърд, — или е някаква ужасна шега?
— Никаква шега — заяви госпожа Оливър. — Много е сериозно. Мосю Поаро не иска да ми каже кой е убиецът, но той със сигурност го знае!
— Не, не, мадам — протестът на Поаро бе подчертано неубедителен. — Обясних ви, че засега не зная нищо.
— Това го казвате вие, но аз мисля, че всъщност той ви е известен. Вие сте ужасно потаен, не е ли така?
Госпожа Апуърд остро попита:
— Наистина ли всичко това е вярно? Не е ли шега?
— Не е шега, мадам — отвърна Поаро. Той се поклони и си тръгна.
Като слизаше по пътеката, дочу ясния тенор на Робин Апуърд.
— Но, Ариадни, скъпа — казваше той, — всичко е много добре, но без тези мустаци, моля ви! Как може човек да го възприеме насериозно? Наистина ли смятате, че той е добър?
Поаро вътрешно се засмя. „Добър ли? Господи!“
Тъкмо когато се канеше да прекоси тясното платно на пътя, трябваше да отскочи назад, и то в последния момент. Колата на семейство Самърхейс, подскачайки и клатушкайки се, профуча край него. На волана беше Самърхейс.
— Извинете — провикна се той. — Трябва да хвана влака. — Ковънт Гардън…
Поаро също възнамеряваше да вземе влак — местния влак до Килчестър, където си беше уредил среща със Спенс.
Преди да го хване, имаше време само за още едно посещение.