Изкачи се на върха на хълма и пое по добре поддържано шосе, водещо към модерна къща от бетон с квадратен покрив и много прозорци. Това бе домът на семейство Карпентър. Гай Карпентър беше един от собствениците на големите заводи „Карпентър“ — богаташ, който отскоро се занимаваше с политика. Беше се оженил неотдавна.
Входната врата на семейство Карпентър не беше отворена нито от прислужница-чужденка, нито от предана старица. Вместо това вратата отвори невъзмутим прислужник и с явна погнуса допусна детектива до прага на дома. Според него Еркюл Поаро беше от онези посетители, които би трябвало да стоят отвън. Явно си мислеше, че е дошъл да продава нещо.
— Господин и госпожа Карпентър не са вкъщи.
— Мога ли да ги почакам?
— Не зная кога ще се приберат.
Прислужникът затвори вратата.
Поаро не тръгна обратно по алеята. Вместо това зави зад ъгъла на къщата и почти се сблъска с висока млада жена с палто от норки.
— Хей — извика тя, — какво, по дяволите, правите тук?
Детективът вежливо повдигна шапката си.
— Надявах се — каза, — че бих могъл да разговарям с господин или госпожа Карпентър. Имам ли удоволствието да се запозная с госпожа Карпентър?
— Да, аз съм госпожа Карпентър.
Макар че говореше грубо, по държанието й личеше, че се е поуспокоила.
— Казвам се Еркюл Поаро.
Нищо не последва. Не само, че това велико и единствено име й беше непознато, но тя дори не можа да го разпознае като най-новия гост на Морийн Самърхейс. Значи местните клюки не стигаха дотук. Дребна подробност, но все пак може би беше от значение.
— Да?
— Бих искал да разговарям с господин или госпожа Карпентър, но вие, мадам, ще ми помогнете много, защото въпросите, които искам да ви задам, се отнасят до домакинството.
— Имаме си прахосмукачка — отвърна подозрително жената.
Поаро се разсмя.
— Не, не ме разбрахте. Ще ви задам само няколко въпроса за домакинството.
— О, имате предвид някоя анкета за домакинство ли? Честно казано, мисля, че е съвсем глупаво… — Тя се спря насред думата. — Може би е по-добре да влезем вътре!
Детективът слабо се усмихна. Тя току-що се бе въздържала да не изругае. Тъй като съпругът й активно участваше в политическия живот, от нея се изискваше предпазливост в изказванията по правителствените програми.
Тя поведе Поаро през коридора към обширна стая, която гледаше към грижливо поддържана градина. Стаята изглеждаше като нова — с голямо канапе, два махагонови стола, три или четири стола, копия в стил осемнайсети век, едно бюро и писалище. Не бяха икономисвани средства, най-добрите фирми бяха работили върху обзавеждането, но нямаше и следа от проява на собствен вкус.
„Какво ли бе проявила тази съпруга? — мислеше си Поаро. — Безразличие или внимание?“
Когато тя се обърна, той я изгледа изпитателно. Жената изглеждаше добре, бе облечена в скъпи дрехи, с платиненоруса коса и внимателно нанесен грим. Но големите й ясносини очи гледаха студено, сякаш бяха от стъкло.
Вече по-любезно, но с едва прикрито отегчение, тя каза:
— Моля, седнете!
Поаро се настани и рече:
— Благодаря за вниманието, мадам. Въпросите, които бих искал да ви задам, са свързани с госпожа Макгинти, която почина, тоест беше убита миналия ноември.
— Госпожа Макгинти ли? Какво искате да кажете?
Жената се втренчи в него. Очите й бяха сурови и подозрителни.
— Спомняте ли си госпожа Макгинти?
— Не, не я помня. Не зная нищо за нея.
— А помните ли убийството й? Или тук убийствата са толкова често явление, че дори не ги забелязвате?
— О, убийството ли? Да, разбира се! Бях забравила името на старата жена.
— Въпреки че тя е работила при вас?
— Тя не е работила тук, поне откакто аз живея в този дом. С господин Карпентър се оженихме само преди три месеца.
— Но тя наистина е работила тук! Мисля, че е идвала всеки петък сутрин. Тогава вие сте били госпожа Селкърк и сте живеели в Роуз Котидж.
Тя кисело изрече:
— Щом знаете толкова много, тогава не виждам защо ми задавате тези въпроси! И все пак за какво е всичко това?
— Извършвам разследване върху обстоятелствата около убийството.
— Защо? За какво, за бога? Защо сте дошли при мен?
— Може би знаете нещо, което би ми било от полза?
— Нищо не зная. Откъде-накъде трябва да зная каквото и да било! Тя беше само една глупава стара прислужница. Държала парите си под една дъска на пода, някой я е ограбил и я убил заради тях. Всичко беше толкова отвратително. Направо зверско! Като това, което четете в неделните вестници.