Детективът веднага пое по тази следа:
— Като неделната преса, да, като „Санди Комет“. Може би четете „Санди Комет“?
Тя скочи и залитайки, тръгна към отворените френски прозорци. Пристъпваше толкова несигурно, че се удари в рамката на прозореца. Това напомни на Поаро за красива голяма пеперуда, която като сляпа пърха срещу светлината на лампата.
Жената се провикна:
— Гай! Гай!
Един мъжки глас се обади от далечината:
— Да, Ив?
— Ела бързо!
Появи се висок мъж на колко трийсет и пет години. Той ускори крачка и се приближи откъм терасата. Ив Карпентър яростно изрече:
— Дошъл е някакъв човек — чужденец. Задава ми какви ли не въпроси за онова ужасно убийство миналата година. На старата прислужница. Помниш ли? Мразя тези неща. Знаеш, че е така.
Гай Карпентър се намръщи и влезе в стаята през френския прозорец. Той имаше дълго като на кон лице, беше блед и видът му беше на доста повърхностна личност. Държеше се надуто.
Еркюл Поаро реши, че е твърде непривлекателен.
— Мога ли да попитам защо е всичко това? — попита Карпентър. — На жена ми ли досаждахте?
Детективът разпери ръце.
— Последното нещо, което бих желал, е да досаждам на толкова очарователна дама. Само се надявах, че тя може да помогне на разследването, което водя, като ми разкаже за починалата жена, работила някога при вас.
— Но какви са тези разследвания?
— Да, попитай го за това — обади се жена му.
— Събират се нови доказателства около смъртта на госпожа Макгинти.
— Глупости! Случаят е приключен.
— Не, не е. Допусната е грешка. Случаят все още не е приключен.
— Събиране на нови доказателства ли казвате? — Гай Карпентър се намръщи и скептично попита: — От полицията ли? Глупости, та вие нямате нищо общо с полицията!
— Прав сте. Работя самостоятелно.
— Тогава е от пресата — намеси се Ив Карпентър. — От някой ужасен неделен вестник. Той така каза.
Предпазливост се появи в очите на Гай Карпентър. Той не искаше да влиза в конфликт с пресата. Вече по-любезно поясни:
— Жена ми е много чувствителна. Убийства и други подобни неща я разстройват. Сигурен съм, че не е необходимо да я притеснявате. Тя познаваше тази жена съвсем бегло.
Ив яростно се намеси:
— Тя беше само една глупава стара прислужница! Вече му казах това. — И допълни: — Освен това беше ужасна лъжкиня.
— А, това е интригуващо. — Поаро обърна оживен поглед от Гай към Ив Карпентър. — Значи е лъжела? Това може да ни наведе на много ценна следа.
— Не виждам как — мрачно отвърна Ив.
— Установяване на мотива за убийство — поясни Поаро. — Това е линията, която следвам.
— Отмъкнаха й парите — остро заяви Карпентър. — Това беше мотивът за престъплението.
— А! — тихо възкликна детективът. — Дали наистина това е бил мотивът?
Той се изпъчи като актьор, който току-що е изрекъл ключова реплика.
— Съжалявам, ако съм причинил някакво неудобство на мадам — каза учтиво. — Неща от този род са винаги доста неприятни.
— Цялата работа беше крайно неприятна — побърза да отговори Карпентър. — Естествено жена ми не обича да й напомнят за това. Съжалявам, че не можем да ви бъдем полезни с някаква информация.
— О, напротив.
— Моля?
Детективът тихо каза:
— Госпожа Макгинти лъжела — това е ценен факт. Какви лъжи по-точно ви е казвала, мадам?
Той учтиво изчака Ив Карпентър да заговори. Най-сетне тя отвърна:
— О, нищо особено. Искам да кажа — не си спомням. — Съзнавайки, че и двамата мъже гледат с очакване към нея, тя добави: — Разни глупости — за този или онзи. Неща, които не могат да бъдат верни.
Настъпи мълчание и след това Поаро отбеляза:
— Разбирам, имала е остър език.
Ив Карпентър направи рязко движение.
— О, не. Нямах предвид чак това! Тя беше просто една клюкарка, това е всичко.
— Просто една клюкарка — повтори тихо детективът, след което се сбогува.
Гай Карпентър го изпрати в коридора.
— Този ваш вестник, този неделен вестник, кой беше той?
— Вестникът, който споменах на мадам — внимателно отвърна Поаро, — беше „Санди Комет“.