Гай Карпентър замислено повтори:
— „Санди Комет“ ли? Страхувам се, че не ми говори нищо.
— Понякога публикува интересни статии и интересни илюстрации…
Преди паузата да стане твърде голяма, той се поклони и бързо каза:
— Au revoir, господин Карпентър. Съжалявам, ако съм ви обезпокоил.
След като мина през градината, той погледна назад към дома.
„Чудно — каза си. — Да, наистина чудно защо…“
Единайсета глава
Полицейският началник Спенс седна срещу Еркюл Поаро и въздъхна:
— Не твърдя, че нищо не сте направили, мосю Поаро. Лично аз смятам, че сте свършили работа. Но малко. Страшно малко!
Детективът кимна.
— Сведенията, които получих, не са достатъчни. Трябват още.
— Сержантът или аз трябваше да обърнем внимание на този вестник.
— Не, не, не можете да вините себе си. Престъплението беше толкова очевидно! Грабеж с насилие. Цялата стая е преобърната, а парите липсват. Защо точно парче вестник е трябвало да се окаже от значение за следствието?
Спенс упорито повтори:
— Длъжен бях да се сетя за това. И шишенцето с мастило…
— Научих за него съвсем случайно.
— И все пак то ви е накарало да се размислите. Защо?
— Само след тази случайна фраза, че госпожа Макгинти е искала да пише писмо. Ние с вас, Спенс, пишем толкова много писма! За нас това е ежедневие.
Полицейският началник въздъхна. После постави четири снимки на масата.
— Това са снимките, които ме помолихте да открия. Оригиналните снимки, публикувани от „Санди Комет“. Във всеки случай те са малко по-ясни от тези във вестника. Но ви давам честната си дума, няма какво толкова да търсим в тях. Стари, избледнели, а прическите на жените променят целия им външен вид. Няма нищо определено в тях, на което бихме могли да се спрем. Като щръкнали уши например, или особен профил. Тази шапка например, смешната фризура и розите! Никакъв шанс!
— Ще се съгласите ли с мен, че можем да изключим Вера Блейк?
— Мисля, че да. Ако Вера Блейк е била в Бродхини, всички биха го разбрали. Изглежда, че да разказва тъжната история на живота си е било неин специалитет.
— Какво можете да ми кажете за другите?
— Научих, каквото можах. Ева Кейн напуснала страната, след като Крейг бил осъден. Мога да ви кажа името, което е приела. Хоуп2 — доста символично, нали?
Поаро промърмори:
— Да, романтично. „Красивата Ивлин Хоуп е мъртва.“ Принадлежи на един ваш поет. Сигурно се е сетила оттам. Впрочем името й наистина ли е Ивлин?
— Мисля, че да. Но тя бе известна като Ева. И сега, след като сме на тази тема, мосю Поаро, мнението на полицията за Ева Кейн не съвпада с това на статията в „Санди Комет“. Дори е противоположно.
Детективът се усмихна.
— Това, което полицията предполага, не е доказателство, но обикновено е добра следа. Какво мисли полицията за Ева Кейн?
— Че тя в никакъв случай не е била невинна жертва, както я представят. Аз бях доста млад по онова време и си спомням как моят предишен шеф и инспектор Трейл, на когото беше възложен случаят, оживено дискутираха. Трейл вярваше (имайте предвид, че липсваха всякакви доказателства), че чудесната идея за отстраняването на госпожа Крейг е принадлежала на Ева Кейн. И че тя не само е измислила това, но го е и извършила. Един ден Крейг се връща вкъщи и вижда, че приятелката му е действала по съкратената процедура. Предполагам Ева Кейн е очаквала смъртта да мине за естествена. Но Крейг бил по-съобразителен, затова изхвърлил нарязаното тяло в мазето и изготвил план за това как госпожа Крейг умира в чужбина. После, когато всичко излязло на бял свят, той упорито твърдял, че го е извършил съвсем сам, и че Ева Кейн не е знаела нищо. И така — Спенс вдигна рамена, — никой не можел да докаже обратното. Отровата била в къщата. И двамата са могли да я използват. Красивата Ева Кейн невинно потръпвала от ужас. Тя била скалъпила историята много добре. Тази хитра малка актриса. Инспектор Трейл имал подозрения, но върху тях не можело да се гради обвинение. Разказвам ви нещата така, както ги научих, мосю Поаро, ала това не са доказателства.
— Но пък подсказват възможността, че една, поне една, от „тези трагични жени“ е представлявала нещо повече — че е била убиец, и ако има достатъчно силна подбуда, би могла да убие отново… А сега да преминем към следващата — Джанис Кортланд. Какво можете да ми кажете за нея?