— Именно. Единственият друг човек в Бродхини, който би подхождал по възраст на Ева Кейн, е госпожа Апуърд. Има две доказателства срещу това госпожа Апуърд да бъде припозната като Ева Кейн, убила госпожа Макгинти: първо, тя страда от артрит и прекарва по-голямата част от времето си в инвалидна количка…
— В романите — сякаш със завист започна Спенс — тази инвалидна количка би могла да бъде и фалшива. Но в истинския живот рядко стават такива неща.
— И второ — продължи Поаро, — госпожа Апуърд изглежда догматична и жестока, по-склонна да заплашва, отколкото търпеливо да уговаря хората, което не съвпада с представите ни за нашата млада Ева. От друга страна, характерите на хората се развиват, а самоутвърждаването е качество, което се придобива с възрастта.
— Това е доста вярно — примири се Спенс. — Госпожа Апуърд… не е невъзможно, ала звучи невероятно! Но сега да разгледаме другите възможности. Например Джанис Кортланд.
— Мисля, че може да бъде елиминирана. Никой в Бродхини не е на нейната възраст.
— Освен ако някоя от по-младите жени не е Джанис Кортланд с пластична операция на лицето. Не, не ми обръщайте внимание, само се пошегувах.
— Има три жени на трийсет и няколко години. Това са Дирдри Хендерсън, съпругата на доктор Рендъл и госпожа Карпентър. Тоест, всяка една от тях би могла да бъде Лили Гамбъл или съответно дъщерята на Ева Кейн, що се отнася до възрастта.
— А що се отнася до вероятността?
Поаро въздъхна:
— Дъщерята на Ева Кейн би могла да бъде висока или ниска, с тъмна или светла коса — въобще не знаем как изглежда тя. Вече разгледахме Дирдри Хендерсън в тази роля, а сега да огледаме другите две! Преди всичко ще ви кажа следното — госпожа Рендъл се страхува от нещо.
— От вас?
— Мисля, че да.
— Това е доста показателно — отбеляза Спенс.
— Вие намеквате, че госпожа Рендъл може да е или дъщерята на Ева Кейн, или Лили Гамбъл. С тъмна или руса коса е тя?
— С руса.
— Лили Гамбъл беше русокосо дете.
— Госпожа Карпентър също е русокоса. Дрехите и гримът й са много скъпи. Дали в действителност е красива или не, не зная, но има забележителни очи. Големи сини очи.
— Мосю Поаро… — Спенс поклати глава към приятеля си.
— Знаете ли на какво ми заприлича в момента, в който изтича от стаята да извика съпруга си? Напомни ми за красива пърхаща пеперуда. Тя се блъсна в мебелите и разпери ръцете си като сляпа.
Спенс снизходително погледна детектива:
— Романтик. Ето какъв човек сте вие, Поаро! Вие и вашите красиви пърхащи пеперуди с големи сини очи.
— О, съвсем не е така — отвърна той. — Приятелят ми Хейстингс, той беше романтичен и сантиментален. Аз — никога. Аз съм ужасно прагматичен. Това, което се опитвам да ви кажа, е, че ако претенциите на една жена за красота зависят изцяло от красотата на очите й, тогава независимо колко късогледа е тя, ще си свали очилата и ще се научи да се справя без тях, дори ако очертанията на предметите са неясни, а разстоянията — трудни за преценка.
Той леко докосна снимката на детето Лили Гамбъл, на която изпъкваха големите загрозяващи очила.
— Значи, смятате, че може да е Лили Гамбъл?
— Не, това е само хипотеза. Когато госпожа Макгинти бе убита, госпожа Карпентър все още не е била госпожа Карпентър. Била е млада вдовица от войната, изключително бедна, която е живеела в общинско жилище. Била е сгодена за богат мъж от околностите — човек с политически амбиции и високо мнение за себе си. Ако Гий Карпентър беше разбрал, че ще се ожени за, да кажем, момиче от лош произход, с репутацията на човек, ударил леля си с брадва по главата, или съответно, че е дъщеря на Крейг — един от най-известните престъпници на века, чиято восъчна фигура е изложена в музея на мадам Тюсо, е, тогава човек си задава въпроса — би ли приел всички тези унижения? Ще отговорите — да, може би, ако е обичал момичето. Но той не е от този тип хора. Бих го нарекъл егоистичен и амбициозен човек, извънредно загрижен за своята репутация. Мисля, че ако младата госпожа Селкърк, както тя се е наричала тогава, е искала на всяка цена да се омъжи за човек, който е такава добра партия, то тя би внимавала изключително много дори и най-малък намек относно нещастната й съдба да не достигне до ушите на годеника й.
— Разбирам. Значи мислите, че е тя?
— Отново ще ви кажа, mon cher, не зная. Само обсъждам възможностите. Госпожа Карпентър беше изключително предпазлива с мен, внимателна и много разтревожена.