Поаро се загледа в него.
— И вие смятате, че сега е допусната подобна несправедливост? Но защо…
Спенс го прекъсна:
— Знам какво ще ме попитате. Ще ви отговоря. Това дело беше поверено на мен. Възложиха ми да събера доказателства за случилото се. Заех се много усърдно и събрах фактите, а те водят в една посока, сочат към един-единствен човек. Когато приключих, аз ги предоставих на моя началник и така нещата преминаха в други ръце. Делото отиде при прокурора и вече зависеше от него. Той реши да го внесе в съда. Не му оставаше нищо друго при тези улики. И така, Джеймс Бентли бе арестуван и бе съден, както се полага, и бе признат за виновен. С тези улики не можеше да бъде другояче. А уликите са това, което съдебните заседатели трябва да вземат под внимание. Бих казал, че нямаше никакви съмнения в правотата на това решение. Всички бяха напълно удовлетворени, че той е признат за виновен.
— Само че вие… Вие не сте удовлетворен, така ли?
— Не!
— А защо?
Полицейският началник въздъхна и замислено потри брадичка с голямата си ръка.
— Не знам. Бих казал, че не мога да посоча конкретна причина. На съдебните заседатели може да е изглеждал като убиец, но на мен — не. Аз знам много повече за убийците от тях.
— Да, да, вие сте професионалист.
— И още нещо. Вижте, той не беше самоуверен. Даже никак не беше самоуверен, а от опит знам, че убийците обикновено са такива. Винаги са дяволски доволни от себе си. Мислят си, че могат да те водят за носа. Сигурни са, че са надхитрили всички. И дори когато са на подсъдимата скамейка и знаят, че няма спасение, те като че ли изпитват някакво странно удоволствие от това. Те са в светлината на рампата! Те са централните фигури! Правят се на звезди, може би за пръв път в живота си! Те са, е, нали ви казах — самоуверени!
Спенс изговори думата със съвсем категоричен тон.
— Ще разберете какво имам предвид, мосю Поаро.
— Разбирам много добре. А този Джеймс Бентли, той не беше ли като тях?
— Не. Той беше… е, просто изплашен до смърт. Беше изплашен до смърт от самото начало. Според някои хора това било доказателство за неговата вина. Но не и според мен.
— Да, съгласен съм с вас. Що за човек е този Джеймс Бентли?
— На трийсет и три години, среден на ръст, с болнав цвят на кожата, с очила…
Поаро го спря:
— Не, нямам предвид физическото му описание. Що за личност е той?
— О, това ли ви интересува? — Спенс се замисли. — Няма вид на много симпатичен човек. Доста е нервен. Не те гледа право в очите. Има навика скришом да те наблюдава — а това никак не се харесва на съдебните заседатели. Понякога е тих, понякога — буен. Избухва за дреболии. — Той направи пауза и добави простодушно: — Наистина, срамежлив тип. Имах такъв братовчед. Ако се случи нещо по-така, те ти казват някоя глупава лъжа, на която никой не би хванал вяра.
— Не изглежда много привлекателен този ваш Джеймс Бентли.
— Не, не е. Едва ли някой би могъл да го хареса. Но това не е причина да го обесят.
— А мислите ли, че ще бъде обесен?
— Натам вървят нещата. Адвокатът му може да подаде молба за помилване, но даже и да го направи, няма да има с какво да я подкрепи. Би могъл да се хване за нещо формално, но надали би имал успех.
— Добър ли е адвокатът му?
— Тъй като Бентли не може да си плати, съдът назначи младия Грейбрук за негов служебен защитник. Той се отнесе съвсем съзнателно към задълженията си и направи много добро впечатление в съдебната зала.
— С други думи, човекът е имал справедлив съдебен процес и е бил осъден от съдебните заседатели.
— Точно така. За самите съдебни заседатели не може да се каже нищо лошо — седем мъже и пет жени, всичките благочестиви и разумни души. Съдия беше старият Станисдейл. Изключително честен, без някакви пристрастия.
— Така че според законите на страната Джеймс Бентли няма от какво да се оплаче, така ли?
— Ако го обесят заради нещо, което не е направил, ще има за какво да се оплаче!
— Съвсем справедливо наблюдение.
— Неговият случай бе мой случай. Аз събрах фактите, аз ги подредих и го осъдиха именно по силата на тези факти. Развоят на събитията не ми харесва, мосю Поаро, никак не ми харесва.
Детективът се вгледа в червендалестото развълнувано лице на полицейския началник.
— Eh bien — рече. — Какво предлагате?