— Няма да е проблем да докарате вашия Свен Хиерсон тук — рече Робин. — И той като Еркюл Поаро ще отседне в пансиона на семейство Самърхейс. Ние точно натам отивахме, понеже обясних на Ив, че Еркюл Поаро е също толкова известен в своята област, както сте вие във вашата. Ив казва, че вчера била доста груба с него, затова лично иска да го покани на увеселението. Но шегата настрана, скъпа, опишете в следващата си книга престъпление, което се е случило в Бродхини. Това ще бъде толкова вълнуващо за всички нас!
— О, да, госпожо Оливър. Ще бъде много забавно — каза Ив Карпентър.
— Кой ще бъде убиецът и кой жертвата? — попита Робин.
— Коя е сегашната ви прислужница? — попита писателката.
— О, скъпа моя, не такова убийство. Такава скука. Според мен Ив би могла да бъде чудесна жертва. Може би удушена със собствените й найлонови чорапи. Не, това е изтъркано.
— Мисля, че ще е по-добре ти самият да бъдеш убит, Робин — каза Ив. — Изгряващият драматург, промушен във вилата си.
— Все още не сме решили кой ще е убиецът — заяви Робин. — Какво ще кажете за моята маминка? Ще използва инвалидната си количка, за да не оставя следи от стъпки. Мисля, че това ще бъде великолепно!
— Но тя няма да пожелае да те промуши, Робин.
Той се замисли.
— Да, по всяка вероятност няма. В действителност бях си намислил да удуши теб. Тя не би имала нищо против.
— Но аз настоявам именно ти да си жертвата. А убиецът може да е Дирдри Хендерсън. Потиснатото простовато момиче, което никой не забелязва.
— Ето ви, Ариадни — каза Робин, — сюжет за следващия ви роман. От вас се иска само да създадете известни фалшиви следи и, разбира се, да напишете книгата. О, боже мой, какви ужасни кучета има Морийн!
Те бяха стигнали до портата на Лонг Медоус и две ирландски хрътки се втурнаха с лай насреща им.
Морийн Самърхейс се появи на двора с кофа в ръка.
— Тихо, Флин. Ела тук, Кормик. Здравейте. Тъкмо почиствах кочината на Пиги.
— Разбрахме това, скъпа — каза Робин. — Отдалеч се усеща миризмата. Как я кара Пиги?
— Ужасно се притеснихме за нея вчера. Лежеше и не искаше да яде. С Джони изчетохме всичко за разните болести в книгата за прасета и не можахме да спим от притеснение. Слава богу, тази сутрин беше наистина добре, направо весела, даже се нахвърли върху Джони. Просна го на земята, за сведение. Джони трябваше да се къпе след това.
— Весело си живеете вие с Джони! — възкликна Робин.
Ив попита:
— Ще дойдете ли заедно с Джони да пийнем по нещо тази вечер, Морийн?
— С удоволствие.
— За да се запознаете с госпожа Оливър — каза Робин. — Всъщност и сега можете да го направите. Това е тя.
— Наистина ли сте вие? — рече Морийн. — Колко вълнуващо! Пишете пиеса заедно с Робин, нали?
— Работата върви блестящо — каза Робин. — Междувременно, Ариадни, след като излязохте тази сутрин, ми хрумна страхотна идея. Относно актьорския състав.
— О, актьорския състав ли? — възкликна госпожа Оливър облекчено.
— Познавам най-подходящия човек за ролята на Ерик. Сесил Лийч. Играе в малкия Репертоарен театър в Калънки. Някой път ще отскочим, за да видим представлението.
— Търсим вашия наемател — обърна се Ив към Морийн. — Той тук ли е сега? Искам да поканя и него довечера.
— Ще го вземем с нас — обеща домакинята.
— Мисля, че ще е по-добре да го поканя лично аз. Вчера бях малко груба с него.
— О! Е, добре, той трябва да е някъде наоколо — неопределено каза Морийн. — Струва ми се, че е в градината. Кормик, Флин… тези проклети кучета… — Тя с трясък изпусна кофата и се втурна към локвата с патици, откъдето се разнесе силно крякане.
Тринайсета глава
Към края на увеселението в семейство Карпентър госпожа Оливър се приближи до Еркюл Поаро с чаша в ръка. До този момент и двамата бяха центърът на вниманието. Увеселението вървеше добре и след като беше изпито голямо количество джин, обикновените познати започнаха да се сприятеляват и да разнищват местни клюки. Най-сетне на госпожа Оливър и Еркюл Поаро, единствените външни лица, се предостави възможност да поговорят насаме.
— Да излезем на терасата — предложи тя, шепнейки поверително. В същото време пъхна в ръката му парченце хартия.
Излязоха през френския прозорец и започнаха да се разхождат по терасата. Поаро разгърна листчето.
— Доктор Рендъл — прочете той.