Поаро въпросително погледна госпожа Оливър. Тя енергично кимна и голям кичур сива коса падна върху лицето й — така ставаше винаги, когато кимаше.
— Той е убиецът — заяви тя.
— Мислите ли? Защо?
— Просто го знам — отвърна жената. — Той е от този тип. Сърдечен, добродушен и прочие.
— Може би.
Поаро не изглеждаше убеден.
— А какво ще кажете за мотива му?
— Непрофесионално поведение — заключи госпожа Оливър. — И госпожа Макгинти го е знаела. Но каквато и да е причината, можете да сте сигурен, че е бил той. Огледах всички останали и се спрях на него.
В отговор той добави:
— Миналата нощ някой се опита да ме блъсне върху релсите на гарата в Килчестър.
— Боже мой! Искал е да ви убие!
— Няма никакво съмнение, че това е било желанието му.
— А доктор Рендъл е бил извикан по спешност, зная го със сигурност.
— И аз зная, че е бил извикан по спешност.
— Тогава нещата съвпадат — каза тя със задоволство.
— Не съвсем — отвърна детективът. — И госпожа Карпентър, и господин Карпентър са били в Килчестър миналата нощ и са се върнали поотделно. Госпожа Рендъл може да си е стояла цялата вечер вкъщи и да е слушала радио, а може и да не е било така — никой не може да каже със сигурност. Госпожица Хендерсън често е ходела на кино в Килчестър.
— Но не и миналата нощ. Била си е вкъщи. Така ми каза.
— Не бива да вярвате на всичко, което ви се казва — прекъсна я Поаро с укор. — Членовете на едно семейство се подкрепят. От друга страна, прислужницата чужденка Фрида е била на кино миналата вечер, така че едва ли знае кой си е бил вкъщи и кой — не! Виждате, че не е толкова лесно да се уточнят нещата!
— Аз мога почти със сигурност да гарантирам за моите домакини — заяви госпожа Оливър. — По кое време, казвате, стана това?
— Точно в девет и трийсет и пет.
— В такъв случай домът Лабърнъмс има солидно алиби. От осем до десет и трийсет Робин, майка му и аз играхме покер.
— А аз мислех, че вие двамата с Робин сте се затворили някъде, за да се посветите на съвместната си работа.
— И да оставим маминка да скочи на някой мотоциклет, скрит в храсталака? — Тя се засмя. — Не, маминка ни беше под око. — Въздъхна, тъй като по-тъжни мисли нахлуха в главата й. — Съвместна работа — горчиво изрече тя. — Това е кошмар! Как бихте се почувствали вие, ако видите големи черни мустаци, прикрепени на лицето на старши полицейския инспектор Батъл, и започнат да ви уверяват, че това сте вие!
Поаро примигна.
— Подобно предложение е просто кошмарно!
— Значи разбирате страданието ми.
— И аз страдам — каза той. — Храната на госпожа Самърхейс е под всякаква критика. Тя въобще не умее да готви. Ами течението, студеният вятър, разстроените стомаси на котките, дългите косми на кучетата, счупените крака на столовете, отвратителното легло, на което спя… — затвори очи при спомена за злата си участ — блудкавата вода в банята, дупките по пътеката към стълбите и кафето — нямам думи да ви опиша течността, която се сервира вместо кафе. Това е оскърбление за стомаха.
— Божичко! — каза госпожа Оливър. — И все пак тя изглежда много симпатична.
— Госпожа Самърхейс, ли? Тя е очарователна. Направо е чаровна и това доста усложнява нещата.
— Ето я и нея — каза писателката.
Морийн Самърхейс приближаваше към тях. Луничавото й лице грееше. В ръката си държеше чаша. Усмихна се пленително и на двамата.
— Леко съм замаяна — обяви. — Чудесен джин, и то в голямо количество. Обожавам забавите. А ние не ги устройваме често в Бродхини. Увеселението е във ваша чест, вие сте такива знаменитости! Де да можех аз да пиша книги! Лошото при мен е, че нищо не правя както трябва.
— Вие сте добра съпруга и майка, мадам — изрече важно Поаро.
Очите на Морийн се разшириха. Това бяха привлекателни очи с цвят на лешник насред дребно личице, обсипано с лунички. Госпожа Оливър се запита на колко ли години е. На не повече от трийсет, предположи.
— Така ли мислите? — каза Морийн. — Не знам. Страхотно ги обичам всичките, но дали това е достатъчно?
Поаро се покашля:
— Ще ви кажа нещо, мадам, но ви умолявам да не ме разберете погрешно. Една съпруга, която истински обича мъжа си, би трябвало много да се грижи за корема му. Коремът е важно нещо.
Морийн изглеждаше леко засегната.
— Джони има чудесен корем — каза възмутено. — Съвършено плосък. В действителност той въобще няма корем.