— Значи сте виждали тази снимка? Кога?
— Съвсем наскоро… Но къде… не, не мога да си спомня. Сигурна съм обаче, че съм виждала снимка точно като тази.
Тя седеше намръщена, свъсила вежди. Но когато госпожа Рендъл приближи, излезе от размисъла, в който бе потънала.
— Довиждане, госпожо Апуърд. Заповядайте на чаша чай, когато пожелаете.
— Благодаря ви, мила. Стига Робин да ме избута нагоре по хълма.
— Разбира се, Мадре. Развил съм страхотни мускули от бутане на инвалидната количка. Спомняш ли си деня, когато отивахме у семейство Уедърби и беше толкова кално, че…
— А! — извика майка му внезапно.
— Какво има, Мадре?
— Нищо. Продължавай.
— Когато те бутах нагоре по хълма. Първо се подхлъзна инвалидната количка, а след това и аз. Мислех, че никога няма да се доберем до къщата.
Смеейки се, те си взеха довиждане и се отдалечиха.
„Алкохолът — мислеше си Поаро — положително развързва езика.“
Глупаво или умно бе от негова страна да покаже тези снимки? Дали и това не бе резултат от алкохола?
Не беше сигурен.
Мърморейки нещо за извинение, той се върна обратно и се отправи към къщата. През отворения прозорец вляво до него достигнаха гласовете на двама души. Това бяха гласовете на Робин и госпожа Оливър. Тихичкият бе на писателката, а много по-силният — на домакина.
Поаро отвори вратата и влезе в стаята, която бе напуснал преди малко. Госпожа Апуърд седеше до камината. Лицето й изглеждаше доста зловещо. Тя бе потънала толкова дълбоко в мислите си, че появата му я стресна.
Той предупредително се изкашля. Сепната, тя го изгледа остро:
— О, вие ли сте! Уплашихте ме.
— Съжалявам, мадам. За друг ли ме взехте? За кого, ако може да попитам?
Тя не отговори, само попита:
— Забравихте ли нещо?
— Страхувам се, че това, което съм забравил тук, е опасността.
— Опасността?
— Опасност за вас може би. Защото преди малко разпознахте една от онези снимки.
— Не бих казала, че съм я разпознала. Всички стари снимки изглеждат толкова еднакви.
— Чуйте ме, госпожо. Госпожа Макгинти също, или поне аз така мисля, е разпознала една от снимките. И сега е мъртва.
Неочаквано госпожа Апуърд отвърна иронично:
— Госпожа Макгинти умря. И как умря тя? Главата си навън подаде също като мен. Това ли имате предвид?
— Да. Ако знаете нещо, каквото и да е то, кажете ми го сега. За вас ще бъде по-безопасно.
— Драги мой, не е толкова просто, колкото си мислите. Съвсем не съм сигурна дали въобще зная нещо положително, нищо определено, за да бъде то наречено факт. Неясните спомени могат да подведат човека. Трябва да имам поне някаква представа за „как“, „къде“ и „кога“, ако разбирате какво искам да кажа.
— Струва ми се, че вие имате представа.
— И още нещо. Трябва да се вземат под внимание най-различни фактори. Не е хубаво да ме пришпорвате, мосю Поаро. Аз не съм от хората, които прибързват с решенията си. Имам мозък и го използвам, като обмислям всичко на спокойствие. Когато стигна до някакво решение, действам, но никога преди да съм се подготвила.
— В много отношения вие сте потайна жена, мадам.
— Може би, до известна степен. Знанието е сила. А силата трябва да се използва за справедливи цели. Ще ме извините, че ви го казвам, но вие вероятно не харесвате начина на живот в провинциална Англия.
— С други думи вие ми казвате: „Вие сте само един проклет чужденец.“
Тя леко се усмихна.
— Не бих се изразила толкова грубо.
— Ако не искате да разговаряте с мен, можете да се обърнете към полицейския началник Спенс.
— Скъпи мосю Поаро, да не замесваме полицията. Поне не на този етап.
Той вдигна рамене и отвърна:
— Исках само да ви предупредя.
Поаро беше сигурен, че сега вече госпожа Апуърд съвсем добре си спомня кога и къде е видяла снимката на Лили Гамбъл.
Четиринайсета глава
I.
„Определено — мислеше си Еркюл Поаро на следващата сутрин — пролетта вече е дошла.“
Предчувствията му от предната нощ изглеждаха съвършено безпочвени.
Госпожа Апуърд беше разумна жена, която можеше да се грижи за себе си.
Независимо от това по някакъв странен начин тя го бе заинтригувала. Той въобще не разбираше реакциите й. Очевидно тя целеше точно това. Беше разпознала снимката на Лили Гамбъл, но беше решена да играе сама.