Да, бе длъжен да се убеди. Ако можеше да открие оръжието на убийството…
И в този момент, обзет от странно чувство на увереност, той го съзря.
II.
След това Поаро си задаваше въпроса, дали подсъзнателно не го бе виждал много по-рано. То си стоеше там, вероятно откакто бе дошъл в Лонг Медоус…
Беше там, върху претъпканите с книги лавици до прозореца.
Поаро си помисли: „Защо не съм го забелязал преди?“
Вдигна го, претегли го на ръка, внимателно го огледа, намести го в дланта си и го вдигна за удар…
Морийн нахлу през вратата, последвана от две кучета. Гласът й прозвуча дружелюбно:
— Хей, със секача за захар ли си играете?
— Така ли се нарича това? Секач за захар?
— Да. Секач за захар или чукче за захар — не знам точно как се казва. Интересна вещ, нали? Изглежда като играчка с тази птичка накрая.
Поаро внимателно повъртя предмета в ръце. Изработен от месинг, с богата украса, той имаше формата на тежка тесла с остър ръб. Тук-там беше инкрустиран с цветни камъчета — бледосини и червени. На върха имаше птичка с тюркоазени очи.
— Идеално оръжие за убийство, нали? — каза Морийн разговорливо. Тя го взе от него и замахна.
— Ужасно е лесно — добави. — С това чудо всеки може да бъде приспан завинаги, нали така?
Поаро я погледна. Луничавото й лице беше спокойно и ведро.
Морийн продължи:
— Казах на Джони какво му се пише, ако ми писне от него. Това е най-добрият приятел на съпругата!
Тя се засмя, остави чукчето за захар и се обърна към вратата.
— За какво дойдох? — запита се. — Не се сещам… Божичко! По-добре да отида да видя дали пудингът има нужда от още вода.
Гласът на Поаро я спря на вратата:
— Вероятно сте донесли този предмет от Индия?
— О, не — отвърна Морийн. — Взех го от Д. и К. За Коледа.
— Д. и К. ли? — Той беше озадачен.
— „Донеси и купи“ — с готовност обясни Морийн. — В дома на викария. Носиш нещо непотребно и можеш да си вземеш това-онова. Разбира се, ако можеш да намериш какво да купиш, защото на практика няма нищо свястно. Аз взех тази джунджурия и каната за кафе. Харесаха ми чучурът на каната и птичката на чукчето.
Каничката за кафе беше от кована мед. Извитият й чучур напомняше на Поаро за нещо.
— Мисля, че тези предмети са от Багдад — каза Морийн. — Във всеки случай поне така твърдят семейство Уедърби. Или от Персия.
— Значи тези предмети са от дома на семейство Уедърби?
— Да. У тях е пълно с какви ли не вехтории и боклуци. Трябва обаче да тичам да нагледам пудинга.
Тя излезе. Вратата се хлопна. Поаро отново взе секача за захар и го отнесе до прозореца.
Върхът на острието едва забележимо беше обезцветен.
Той кимна.
Поколеба се за момент, после отнесе чукчето за захар в стаята си. Там внимателно го сложи в кутия, която облепи с хартия и завърза с връв, а после слезе по стълбите и напусна къщата.
Надяваше се, че никой няма да забележи изчезването на секача за захар. В домакинството на семейство Самърхейс липсваше порядък.
III.
В Лабърнъмс съвместната работа следваше усилния си ход.
— Наистина не мисля, че е редно да го правим вегетарианец, скъпа — възразяваше Робин. — Много е префърцунено. И изобщо не е шик.
— Не може иначе — упорстваше госпожа Оливър. — Той винаги е бил вегетарианец. Винаги носи със себе си малка машинка за стъргане на моркови и ряпа.
— Но, скъпа Ариадни, защо?
— Откъде да знам? — сърдито отвърна тя. — Откъде да знам как въобще съм измислила този отвратителен човек? Трябва да съм била откачила! И защо финландец, след като не знам нищо за Финландия? Защо вегетарианец? Защо е нужно цялото това идиотско маниерничене? Тези неща просто се случват. Опитваш нещо — и хоп, хората го харесват. Тогава продължаваш и преди да се усетиш, разбираш, че вече не можеш да се отървеш от някой луд като този Свен Хиерсон например. А като капак на всичко хората пишат и говорят колко ли привързана съм била към него. Привързана ли? Ако срещна този кокалест и дългунест финландски вегетарианец на живо, такова убийство ще извърша, че ще надмине всичко, което съм измислила досега!
Робин Апуърд я погледна с възхищение.
— Знаете ли, Ариадни, това е чудесна идея! Един истински Свен Хиерсон — и вие го убивате. Тази книга може да стане лебедовата ви песен и да бъде публикувана след смъртта ви.