— Значи въпросният предмет е бил у вас до Коледа и едва след това сте го изпратили в „Донеси и купи“, така ли?
Дирдри сбърчи чело.
— Не беше за коледната разпродажба на „Донеси и купи“, а за предишната. За празника на реколтата.
— Празникът на реколтата ли? Това се пада… кога? През октомври? Или септември?
— В края на септември.
В малката стая настъпи дълбока тишина. Поаро се взря в младата жена и тя от своя страна също го погледна. Лицето й беше безизразно и незаинтересовано. Поаро се опитваше да разбере какво става зад бялата стена от апатия. Може би съвсем нищо. Вероятно тя бе просто уморена, както му бе казала…
Той попита спокойно, но настоятелно:
— Напълно ли сте сигурна, че е била разпродажбата за Празникът на реколтата, а не на Коледа?
— Да, напълно.
Очите й бяха неподвижни, гледаха, без да мигат. Еркюл Поаро чакаше. Продължаваше да изчаква.
Но това, на което се надяваше, така и не се случи.
С официален тон той изрече:
— Няма да ви задържам повече, мадмоазел.
Тя го изпрати до входната врата и не след дълго Поаро отново се спускаше надолу по пътя.
Това бяха две противоречащи една на друга версии, които не можеха да бъдат съчетани една с друга.
Коя от двете жени казваше истината — Морийн Самърхейс или Дирдри Хендерсън?
От огромно значение беше дали секачът за захар е бил използван така, както той си представяше. Празникът на реколтата е бил в края на септември. Между него и Коледа, по-точно на двайсет и втори ноември, е била убита госпожа Макгинти. Чия собственост е бил точно по това време секачът за захар?
Поаро се отправи към пощата. Госпожа Суийтимън беше винаги услужлива и готова да помогне. Присъствала и на двете разпродажби, твърдеше тя. Винаги ходела на тях. Там успявала да избере нещо измежду най-различни хубави вещи. Обикновено отивала по-рано, за да помогне при подготовката, въпреки че повечето хора носели предметите със себе си, а не ги давали предварително.
Месингово чукче, доста подобно на тесла, с цветни камъчета и малка птичка? Не, тя не можела да си спомни точно. Трудно било да се забележи всичко, още повече, че някои от предметите били грабвани веднага. Май все пак си спомняла нещо такова — бил оценен на пет шилинга заедно с една бронзова каничка за кафе, която обаче имала дупка на дъното и не ставала за нищо друго, освен за украса. Но госпожа Суийтимън не можеше да се сети кога е било това, във всеки случай било е отдавна. Може би по Коледа, а може и по-рано. Не била обърнала внимание.
Тя прие колета на Поаро. Препоръчан? Да.
Тя преписа адреса. Докато му подаваше разписката, Поаро забеляза в живите черни очи нескрит интерес.
Детективът бавно заизкачва хълма, като си задаваше въпроси.
Като че ли Морийн Самърхейс, която беше разпиляна, весела и небрежна, беше по-вероятно да греши. Празникът на реколтата или Коледа — за нея беше все едно.
Мудната и непохватна Дирдри Хендерсън би трябвало да е много по-точна в преценките си за време и дати.
И все пак един въпрос продължаваше да го измъчва.
Защо, след като бе разговарял толкова надълго и нашироко с Дирдри Хендерсън, тя не се заинтересува защо той иска да знае това? Това би бил съвсем естествен, просто неизбежен въпрос!
Дирдри Хендерсън обаче не го беше задала.
Петнайсета глава
I.
— Някой ви търси по телефона — извика Морийн от кухнята, когато Поаро влезе в къщата.
— По телефона ли ме търсиха? Кой беше?
Той беше изненадан.
— Не знам, но записах номера в бележника за менюто.
— Благодаря ви, мадам.
Той влезе в столовата и се приближи до бюрото. Сред огромна купчина хартии Поаро откри бележника близо до телефона. Разтвори го и видя записаното там: „Килчестър 350“.
Вдигна слушалката и набра номера. Някакъв женски глас незабавно се обади:
— „Бредър и Скатъл“.
Поаро се опита да налучка:
— Може ли да говоря с госпожица Мод Уилямс?
След кратка пауза един контраалт се обади:
— Госпожица Уилямс на телефона.
— Обажда се Еркюл Поаро. Струва ми се, че сте ме търсили.
— Да, да, звъних ви. Става въпрос за имота, за който се интересувахте онзи ден.
— Имотът ли? — изненада се Поаро. После се досети, че разговорът на госпожица Уилямс се подслушва. Вероятно когато му е телефонирала преди това, е била сама в кабинета си.