— Да — простичко отвърна Джеймс Бентли.
Поаро нищо не каза. Той чакаше.
— Животът е много жесток — продължи събеседникът му. — И много несправедлив. Някои хора така и не разбират какво е щастие.
— Възможно е — отвърна Еркюл Поаро.
— Не мисля, че госпожица Уедърби е разбрала много от живота.
— Хендерсън.
— А, да. Тя ми спомена, че имала втори баща.
— Дирдри Хендерсън — каза детективът. — Дирдри с печалния образ. Хубаво име, но самата тя не е особено хубава, струва ми се?
Джеймс Бентли се изчерви.
— Според мен — каза — тя е доста симпатична…
Деветнайсета глава
— А сега само ме слушай — каза госпожа Суийтимън.
Една подсмръкна.
От известно време слушаше госпожа Суийтимън. Това беше безнадежден разговор, който се въртеше в кръг. Госпожа Суийтимън повтаряше едно и също по няколко пъти, като леко променяше фразеологията, но без да се престарава.
Една подсмърчаше, от време на време шумно изплакваше и току повтаряше двете единствени неща, с които допринасяше за дискусията — че първо тя никога не би го извършила! И второ — че баща й би я одрал жива.
— Може и така да е — заяви госпожа Суийтимън, — но убийството си е убийство и каквото си видяла, си видяла, не можеш да го отречеш.
Една подсмръкна отново.
— Това, което е трябвало да направиш…
Госпожа Суийтимън спря да говори и се обърна към влизащата госпожа Уедърби, която бе дошла за куки и прежда.
— Не съм ви виждала от доста време, госпожо — бодро я посрещна госпожа Суийтимън.
— Напоследък не съм много добре със здравето — отвърна госпожа Уедърби. — Сърцето ми, нали знаете? — Шумно си пое въздух. — Не трябва да напускам за дълго леглото.
— Чух, че най-после имате нова прислужница — каза госпожа Суийтимън. — За тази светла прежда ще ви трябват по-тъмни куки.
— Да. Що се отнася до прислужницата, много е способна и въобще не готви лошо. Но маниерите й! И външният й вид! С боядисана коса и много неподходяща тясна блуза.
— Да — отвърна другата жена. — Момичетата днес не са научени да прислужват както едно време. Майка ми е започнала да работи още тринайсетгодишна. И ставаше в пет без четвърт всяка сутрин. Накрая я направиха главен иконом — командваше три прислужници. И добре ги обучаваше. Но днес това го няма, няма кой да учи момичетата на обноски и служба. Остават си само с едно училище като Една.
Двете жени се обърнаха и погледаха към Една, която се бе облегнала на тезгяха, подсмърчаше, смучеше ментови бонбони и гледаше пред себе си с празен поглед.
Като продукт на училището тя трудно можеше да мине за добър пример на днешната образователна система.
— Много лошо стана с госпожа Апуърд, нали? — каза госпожа Суийтимън в старанието си да продължи разговора, докато госпожа Уедърби ровеше из разноцветните куки.
— Ужасно — отвърна другата жена. — Едва се осмелиха да ми кажат. И когато го сториха, получих страшно сърцебиене, толкова съм чувствителна!
— Беше истински шок за всички — продължи госпожа Суийтимън. — А пък младият господин Апуърд, той преживя голяма трагедия. Държал ръцете на майка си, докато не дошъл докторът и не му дал успокоително. Сега се преместил в Лонг Медоус като наемател, понеже чувства, че не може да остане повече в къщата, и не го виня за това. Джанет Грум заминала при племенницата си и ключовете са у полицията. Дамата, дето пише криминални истории, се върнала в Лондон, но пак щяла да дойде за оповестяването на причините за смъртта.
Госпожа Суийтимън поднесе цялата тази информация с чувство на облекчение и задоволство. Тя се гордееше със своята информираност. Клиентката, чието желание да си купи куки за плетене, вероятно беше предизвикано от любопитството разбере какво се е случило, плати покупката си.
— Много е потискащо — рече. — Сега цялото село живее под заплаха. Сигурно наоколо се навърта някой луд. Като си помисля, че собствената ми дъщеря е била навън тази нощ и че са можели да я нападнат, дори да я убият. — Тя затвори очи и се олюля.
Събеседничката я наблюдаваше с интерес, но не се разтревожи. Госпожа Уедърби отново отвори очи и с достойнство добави:
— Това място трябва да бъде охранявано. Никакви млади хора не трябва да се навъртат тук след мръкване. Всички входни врати трябва да се залостват. Нали знаете, че в Лонг Медоус госпожа Самърхейс никога не заключва вратите. Нито дори през нощта. Тя оставя задната врата и всекидневната отворени, така че котките и кучетата могат да влизат и да излизат. Аз лично смятам, че това е пълна лудост, но тя заявява, че досега винаги са оставяли вратите отворени и че ако крадци решат да влязат, могат спокойно да го направят.