Една поклати глава.
— Не беше госпожица Хендерсън.
— Тогава коя беше?
— Не зная. Не видях лицето й. През цялото време, докато вървеше по пътечката и стоеше пред вратата, беше с гръб към мен, но не беше госпожица Хендерсън.
— Откъде знаеш, че не е била тя, след като не си могла да видиш лицето й?
— Защото беше русокоса, а госпожица Хендерсън има тъмна коса.
Джони Самърхейс все още не й вярваше:
— Било е тъмно. Едва ли си могла да различиш цвета на косата й.
— Но аз добре различих цвета на косата. Външното осветление на верандата беше оставено включено, защото Робин и писателката на криминални романи били на театър. А тя пък беше застанала точно под лампите. Носеше тъмно палто, беше без шапка и русата й коса блестеше на светлината. Видях го с очите си.
Джони леко подсвирна. Беше станал сериозен.
— По кое време се случи? — попита той.
Момичето подсмръкна:
— Не знам точно.
— И все пак приблизително — попита я госпожа Суийтимън.
— Беше преди девет вечерта, защото още не бях чула камбаните на църквата. Но беше след осем и половина.
— Значи между осем и половина и девет вечерта. Колко време остана жената в къщата?
— Не зная, сър. Не останах повече. И не чух нищо. Нито викове, нито пъшкане — нищо от този род. — В гласа на Една прозвуча лека обида.
Но Джони Самърхейс знаеше, че не е могло да има викове или пъшкания, и сериозно каза:
— Е, добре, остава да се направи само едно нещо. Полицията трябва да разбере за тази история.
Една избухна в ридания.
— Татко жива ще ме одере — хлипаше тя. — Направо ще ми смъкне кожата.
Тя хвърли умоляващ поглед към госпожа Суийтимън и изчезна в задната стая. Жената отново демонстрира компетентност.
— Положението е такова — започна тя в отговор на питащия поглед на Самърхейс. — Една е постъпила страшно глупаво. Вярно, че баща й е много строг, дори малко прекалено, но е трудно да се каже дали това днес не е за предпочитане. Има един симпатичен младеж в Кълавон, с когото Една чудесно се спогажда вече от доста време и баща й беше доволен от връзката. Но Пер се оказа муден, а вие знаете какви са момичетата. Напоследък Една ходи с Чарли Мастърс.
— Мастърс ли? Той не е ли от хората на фермера Коул?
— Точно така, сър. Мастърс е работник във фермата. Женен е и има две деца, обаче продължава да търчи подир фустите и не е добра партия в нито едно отношение. Когато Една се беше побъркала по него, баща й й забрани да се срещат. Та значи тя се била запътила към Кълавон онази нощ, за да отиде на кино с Пер, поне това казала на баща си. Но в действителност излязла да се срещне с Мастърс. Чакала го на завоя на пътя, където, изглежда, обикновено се срещали. Е, той така и не дошъл. Може би жена му го е задържала вкъщи или просто е хукнал подир друго момиче, но това било положението. Една чакала, но накрая не издържала и си тръгнала. Във всеки случай не й е удобно да обяснява защо е била на това място, какво е правила и защо е трябвало да вземе автобуса за Кълавон.
Джони Самърхейс кимна. Като потисна неуместното си учудване как невзрачната Една може да има такъв сексуален успех и да привлече вниманието на двама мъже, той започна да размишлява върху ситуацията.
— Значи тя не желае да говори за това с Бърт Хейлинг — с разбиране каза.
— Точно така, сър.
Той бързо съобразяваше.
— Страхувам се обаче, че полицията трябва да бъде уведомена — учтиво изрече.
— И аз й казах същото — заяви госпожа Суийтимън.
— Те сигурно ще проявят тактичност предвид… ъ-ъ-ъ… обстоятелствата. Може и да не й се наложи да дава показания. Каквото им каже, те ще го запазят за себе си. Мога да се обадя на Спенс и да го помоля да дойде тук. Не, още по-добре е да закарам младата Една в Килчестър с колата. Ако тя отиде в полицията там, тук никой нищо няма да узнае. Само най-напред ще им телефонирам, за да ги предупредя, че отиваме.
И така, след кратък телефонен разговор подсмърчащата Една с догоре закопчано палто и насърчена от приятелското потупване на госпожа Суийтимън се качи в колата, която бързо потегли по посока на Килчестър.
Двайсета глава
Еркюл Поаро седеше в кабинета на полицейския началник Спенс в Килчестър. Отпуснат в един стол, той беше затворил очи и докосваше върховете на пръстите пред себе си.