Полицейският началник прие някакви доклади, даде инструкции на един сержант и накрая погледна към детектива.
— Някаква блестяща идея ли ви хрумна, мосю Поаро? — попита.
— Размишлявам — отвърна той. — Отново преценявам фактите.
— Забравих да ви попитам — успяхте ли да изкопчите нещо полезно от Джеймс Бентли при последното си посещение?
Поаро поклати глава и се намръщи.
Наистина в момента мислите му бяха изцяло заети с Джеймс Бентли.
Беше много досадно, отчаяно си мислеше Поаро, че в този случай, когато бе предложил услугите си без възнаграждение, единствено от приятелски чувства и уважение към един добър полицейски служител, на жертвата й липсваше всякаква романтичност и притегателна сила.
„Можеше да си имам работа с някое чудесно младо момиче, объркано и невинно, или пък с честен млад мъж, също объркан и невинен, но с «измъчен, ала непокорен дух».“ — мислеше си той, който напоследък бе чел доста английска поезия в една антология. Вместо това се бе ангажирал с този Джеймс Бентли, който беше истински патологичен случай на егоцентризъм, защото цял живот беше мислил само за себе си. Един човек, лишен от благодарност за усилията да го спасят, дори можеше да се каже напълно незаинтересован.
„Наистина — мислеше Поаро, — заслужава да го оставим на бесилото, щом като му е толкова безразлично…“
Но не, той нямаше да остави нещата да стигнат дотам.
Гласът на Спенс прекъсна размишленията му.
— Нашият разговор — каза Поаро, — ако мога така да се изразя, не даде никакви резултати. Ако е имало нещо важно за помнене, той не го помни. А това, което помни, е толкова мъгляво и уклончиво, че човек не може да се опре на него. Във всеки случай по всичко личи, че госпожа Макгинти е била много развълнувана от статията в „Санди Комет“ и е разговаряла по този въпрос с Бентли, като специално е назовала човек, живеещ в Бродхини и „свързан със случая“.
— Свързан с кой случай? — рязко попита Спенс.
— И нашият приятел не е сигурен — отвърна детективът. — Каза, че навярно е случаят „Крейг“, но не беше много убеден. Но тъй като това е единственият случай, за който Бентли е чувал, по всяка вероятност ще е единственият, за който би си спомнил. Въпросният „някой“ е жена. Джеймс Бентли дори цитира думите на госпожа Макгинти: „Някоя, която няма да се надува така, ако всичко се разчуе.“
— Да се надува? Гордост?
— Mais oui. — Поаро кимна, след като разбра, че Спенс схваща какъв смисъл се крие зад думата. — Подобно изказване може да ни подскаже много, нали?
— Някакъв ключ към това коя може да е тази горделивка?
— Бентли предполага, че е госпожа Апуърд, но лично аз не виждам причина за това!
Спенс поклати глава.
— Вероятно защото тя е горда и властна жена — дори прекалено, бих казал. Но едва ли е ставало въпрос за госпожа Апуърд, тъй като сега тя е мъртва, и то поради същата причина, заради която и госпожа Макгинти беше убита — разпознаването на снимката.
Поаро тъжно промълви:
— Предупредих я.
Полицейският началник гневно измърмори:
— Лили Гамбъл! Що се отнася до възрастта й, има само два възможни варианта — или госпожа Рендъл, или госпожа Карпентър. Не причислявам към тях и онова момиче Хендерсън, тъй като нейното минало е известно.
— А на останалите две — не е?
Спенс пое въздух:
— Знаете как стоят нещата днес. Войната разтърси всички и всичко. Поправителното училище, където е била Лили Гамбъл, заедно с цялата му документация, са били унищожени от бомба. Ами хората? Най-трудното нещо на света е да проверяваш живота на хората. Вземете Бродхини — единствените хора, за които знаем нещо, са семейство Самърхейс, които са живели по тези места от триста години насам, а също и Гай Карпентър, който е един от инженерите Карпентър. Всички останали са, как да кажа, въздух. Доктор Рендъл с вписан в Медицинския регистър, известно е къде е следвал и къде е практикувал, но не знаем нищо за семейната му среда. Жена му е от Дъблин. Ив Селкърк, съпругата на Гай Карпентър, е била красива млада вдовица от войната. Да вземем семейство Уедърби — изглежда, те са пропътували целия свят, били са и тук, и там, и навсякъде. Защо? Има ли някаква причина? Дали той е злоупотребил с пари в банка? Или са предизвикали скандал? Не казвам, че не можем да разберем всичко за тези хора. Напротив, можем, но се иска време. Самите те няма да ни помогнат.
— Защото обикновено има нещо, което искат да скрият, и не е нужно това да е непременно убийство — каза Поаро.