— Точно така. Би могло да бъдат неприятности със закона, скромен произход или скандал от личен или обществен характер. Но каквото и да е то, засегнатите са положили много усилия, за да скрият тайната си, а това доста усложнява нещата.
— Но не ги прави невъзможни.
— О, не. Съвсем не е невъзможно, но изисква време. Ако Лили Гамбъл е в Бродхини, както аз си мисля, то тя е или Ив Карпентър, или Шийла Рендъл. Разпитвал съм ги, но беше един най-формален разпит. И двете твърдят, че по време на убийството са били вкъщи, сами. Госпожа Карпентър ме гледаше невинно с широко отворените си очи, а госпожа Рендъл беше нервна, но тя винаги си е нервна, така че по това не може да се съди.
— Да — отвърна Поаро замислено. — Тя наистина е нервна. — Той си спомни за госпожа Рендъл в градината на Лонг Медоус. Тя беше получила анонимно писмо или поне така твърдеше. И преди това, и сега той продължаваше да се чуди на думите й.
Спенс каза:
— Трябва да внимаваме, защото ако една от тях е виновна, то другата е невинна.
— А Гай Карпентър е вероятно бъдещият нов член на парламента и е важна фигура в областта.
— Това не би му помогнало, ако е виновен за убийство или е съучастник в него — мрачно заяви полицейският инспектор.
— Знам. Но нали трябва да бъдете сигурен?
— Точно така. Във всеки случай ще се съгласите, че въпросът опира до двете жени, нали?
Поаро въздъхна:
— Не… не бих казал. Има и други възможности.
— Кои са те?
Детективът замълча за момент, а след това заговори с променен глас:
— Защо хората пазят снимки?
— Защо ли? Боже мой! Защо хората пазят какви ли не боклуци, джунджурии и дрънкулки? Просто го правят и това си е!
— Тук съм съгласен с вас. Някои си пазят нещата. Други изхвърлят всичко, от което повече не се нуждаят. Да, това е въпрос на характер, но аз говоря специално за снимките. Защо хората пазят именно снимки?
— Защото просто не изхвърлят нищо. Или са спомен…
Поаро наблегна на последните му думи:
— Именно. Те са спомен. Отново да си зададем въпроса — защо? Защо една жена пази снимките си като млада? Като първа причина, разбира се, бих изтъкнал суетността. Била е хубаво момиче и си пази снимките от младини, за да й напомнят за отминалата красота. Това я насърчава, когато огледалото не е много ласкаво към нея. Вероятно казва на приятелките си с въздишка: „Така изглеждах на осемнайсет години…“ Какво ще кажете?
— Да, да, прав сте.
— В такъв случай това е причина номер едно. Суета. Сега причина номер две — сантименталност.
— Не е ли едно и също?
— Не, не съвсем. Защото сантименталността те подвежда да пазиш не само своите снимки, но и снимките на други хора… на омъжената дъщеря като прохождащо бебе с играчки наоколо.
— Виждал съм такива — Спенс се ухили.
— Да. Понякога са доста смущаващи за самите хора от снимките, но майките си ги харесват. А синовете и дъщерите често пазят снимки на майка си, особено ако, да кажем, тя е починала рано. „Така е изглеждала майка ми като момиче.“
— Започвам да разбирам накъде биете, Поаро.
— Вероятно има и трета категория. Нито от суетност, нито от сантименталност, нито от любов, а може би от омраза? Какво ще кажете?
— Омраза ли?
— Да, за да се запази желанието за мъст. Някой те е наранил — и ти пазиш снимката му, за да ти напомня за обидата.
— Но в нашия случай не е така, нали?
— Мислите ли?
— А вие?
Поаро промърмори:
— Статиите във вестниците нерядко са неточни. „Санди Комет“ твърди, че Ева Кейн е била наета от семейство Крейг като гувернантка. А дали е било така наистина?
— Така е било. Но сега ни интересува Лили Гамбъл.
Поаро внезапно се изправи и размаха пръст към Спенс.
— Погледнете снимката на Лили Гамбъл. Тя не е красива, не, в никакъв случай. Честно казано, с тези зъби и очила изглежда направо грозна. Тогава никой не би пазил снимката й поради причина номер едно — от суетност. Ив Карпентър или Шийла Рендъл, които са хубави жени, особено Ив Карпентър, ако са имали такава снимка, досега със сигурност биха я скъсали на хиляди парченца — да не би някой да ги види и да ги познае.
— Е, да, има нещо вярно в това.
— Значи елиминираме причина номер едно. Сега да разгледаме сантименталността. Обичали ли са Лили Гамбъл на тази възраст? Не, никой не я е обичал и точно това е важното. Била е нежелана и необичана. Някакво отношение към нея е имала само леля й, която впоследствие умира от удара на брадва. Следователно снимката на Лили Гамбъл не е пазена от сантименталност. А що се отнася до желанието за отмъщение, никой не е мразел Лили Гамбъл. Убитата й леля е била самотна жена, без съпруг и близки приятели. Никой не е изпитвал ненавист към горкото бедно дете, само са го съжалявали.