Смъртта на госпожа Макгинти

Тя впери очи в него и кимна.

— По кое време?

— Госпожа Скот е разговаряла с нея. — Мисля, че е било около шест часа следобед.

— Какво беше съобщението? Да ви помоли да отидете при нея вечерта ли?

— Да. Казала, че госпожа Оливър и Робин щели да бъдат в Килчестър и тя щяла да е сама, тъй като Джанет имала свободна вечер. Дали бих могла да отида и да й правя компания.

— Беше ли определила час?

— Девет часа вечерта или след девет.

— А вие отидохте ли?

— Така смятах. Наистина смятах да отида. Не знам как се получи, но след вечеря ми се доспа, а когато се събудих, минаваше десет. Помислих си, че е твърде късно.

— Но не казахте на полицията за телефонното обаждане на госпожа Апуърд, нали?

Очите й се разшириха. Тя гледаше втренчено, с невинно детско изражение.

— Трябваше ли? След като не съм отишла, помислих, че не е от значение. Даже след това се почувствах виновна. Ако бях отишла, сега може би госпожа Апуърд щеше да е жива. — Дъхът на госпожа Рендъл изведнъж секна. — О, надявам се, че не аз съм причината за смъртта й!

— Не, не сте — отвърна Поаро. — Той изчака за момент и после продължи: — От какво ви е страх, мадам?

Дъхът й секна.

— Да ме е страх ли? Аз не се страхувам.

— Напротив.

— Що за глупост! От… от какво да се страхувам?

Той направи пауза, преди да заговори отново:

— Мисля, че може би се страхувате от мен…

Тя не отвърна, но очите й се разшириха. Бавно и дръзко поклати глава.

Двайсет и четвърта глава

I.

— Това ще ни вкара в лудницата — каза Спенс.

— Не е чак толкова страшно — успокоително отвърна Поаро.

— Така си мислите. И най-малката информация, която достига до нас, само усложнява нещата. Сега ми разправяте, че госпожа Апуърд е позвънила на три жени. Помолила ги е да отидат вечерта. Защо точно на три? Тя самата не е ли знаела коя е Лили Гамбъл? Ако въобще става въпрос за Лили Гамбъл! Да вземем книгата с името на Ивлин Хоуп. Това предполага, че госпожа Апуърд и Ева Кейн са едно и също лице, съгласен ли сте?

— Което съвсем точно съвпада с впечатлението на Джеймс Бентли от думите на госпожа Макгинти.

— Мислех, че не е сигурен.

— Не е. Би било невъзможно за Джеймс Бентли да бъде сигурен в каквото и да било. Не е слушал внимателно приказките на госпожа Макгинти. Но независимо от това, ако Джеймс Бентли си е изградил впечатлението, че тя е говорила за госпожа Апуърд, това вероятно е било именно така. Впечатленията рядко лъжат.

— Последната информация от Австралия (между другото, Ева Кейн е заминала за Австралия, а не за Америка) гласи, че въпросната „госпожа Хоуп“ е починала там преди двайсет години.

— Вече ме осведомиха за това — отвърна Поаро.

— О, вие винаги всичко знаете, мосю Поаро.

Детективът не обърна внимание на язвителната забележка на Спенс и продължи:

— От една страна, имаме починалата в Австралия „госпожа Хоуп“, а, от друга страна?

— От друга страна, имаме госпожа Апуърд, вдовицата на богат фабрикант от Северна Англия. Живеела с него близо до Лийдс и му родила син. Скоро след неговото раждане мъжът й починал. Момчето имало туберкулоза. След смъртта на съпруга си тя живяла предимно в чужбина.

— Кога започнала тази история?

— Четири години, след като Ева Кейн напуснала Англия. Апуърд срещнал в чужбина бъдещата си съпруга и й купил къща за сватбата.

— Значи в действителност госпожа Апуърд би могла да бъде Ева Кейн. Какво е било моминското й име?

— Харгрейвс, струва ми се. Но какво толкова има в едно име?

— Да, наистина. Ева Кейн, или Ивлин Хоуп, може и да е починала в Австралия, но може и да си е измислила удобна смърт, след което да се е възкресила като Харгрейвс и да се е омъжила за богат фабрикант.

— Всичко това е било преди много време — рече Спенс. — Но да предположим, че вашата версия е вярна. Да предположим също, че тя е пазила своя снимка и госпожа Макгинти я е видяла и я е разпознала. Тогава излиза, че тя е убила госпожа Макгинти.

— Би могло да е и така, не мислите ли? Робин Апуърд е говорил по радиото тази нощ. Госпожа Рендъл спомена, че е отишла до къщата същата вечер, но не е успяла да влезе вътре, защото никой не я е чул и не й е отворил. Според госпожа Суийтимън Джанет Грум й казала, че госпожа Апуърд не е чак такъв инвалид, за какъвто се представя.